Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Chri
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13955

Онлайн са:
Анонимни: 415
ХуЛитери: 0
Всичко: 415

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПатилата на дядо Коледа
раздел: Разкази
автор: radi_radev19441944

гротески


- Къде си я помъкнал тая торба, бе пенсиьо? – ми вика едно смачкано копеле – някакъв сбъркан мутант или хибрид между чавка и хомосапиенс.
- Ами тръгнал съм за България да нося подаръци на децата, ама се обърках из тия кьорсокаци; чудя се тук Анадола ли е или Бангладеш – обяснявам аз, опитвайки се да се измъкна от това натрапчива внимание.
- Ами че то това си е баш България – облещи се копелето – поне до скоро така беше.
- Майната ти – сопнах се аз – ти за канарче ли ме вземаш, бе пич? Нали гледам, че всички табели наоколо са изписани на латиница?
- Ха, ха! Явно не си идвал скоро насам. Ама ти да не си някакъв нов дядо Коледа, дето хал-хабер си няма от Европейски съюз?
- Хич биля не съм нов; баш съм си стария дядо Коледа.
- Ай заваллията - ама че си се подредил! Ами къде ти е шейната, бе човек, къде ти е Снежанка?
- Тя – шейната я нарязаха за скрап циганите от Столипиново, докато раздавах подаръци на циганчетата, а магарето го разфасоваха. Много били гладни.
- Олеле, олеле! Какво магаре, бе приятелю, нали бяха елени?
- Елени – друг път – възразих аз – от КАТ не разрешават да ползвам такъв транспорт. Казват: трябва да е автомобил – най-добре мерцедес. Едва кандисаха да впрегна магаре с хиляди молби и рушвети, щото в България винаги си е имало достатъчно магарета. Глобиха ме и за това, че нямам шофьорска книжка, и за това, че пак бях си подсладил душата с половинка гроздова, ако че не съм шофьор.
- Магаре - магаре! Той и Христос е влязъл в Ерусалим с магаре, ама Снежанка ще ти трие сол на главата. По-друго си е мерцедес.
- Тя – Снежанка забягна при някакъв поет, който написал стихчета за нея в един литературен сайт. Клъвна веднага като обикновена каракуда и запретна полата. Влюбена била.
- Ами то си е нормално – отсече онзи – не може младо момиче да се мъкне цял живот по кърищата с такъв дърт пергишин като тебе и то с магарешки впряг – да беше кандисал поне на мерцедес.
- Ще ти дам аз на тебе един мерцедес като те халосам с дряновицата по чутурата – ядосах се аз – я си помисли не бързаш ли за някъде!
- Ц. Аз никога за никъде не бързам. Това е принципно положение. Отдавна съм приключил със строителството на ново общество и съм преградил достъпа за всякакви Снежанки.
- То си личи. Коя ли ще да е тази, дето ще легне с такава дрипа като тебе.
- А-а намират се, намират се. То за това не се иска много акъл. Ами твоята Снежанка да не мислиш, че е налетяла на нещо по-свястно. Кой го знае каква откачалка и пиянгурин е онзи щом като е поет; да беше поне счетоводител или автомонтьор.
- Кой го знае. Разправят, че бил голяма знаменитост сред техния творчески елит. Снежанка преди да забегне ми прочете нещо от него:
„ Сънувайки зеленоокия ти задник
изпих коктейл от зъзнещи бездушия.
С оргазми от разплакани Снежанки,
Венерин хълм и криви круши...”
Някаква такава щуротия май беше, ама не помня всичко.
- Чакай сега, какъв е тоя зеленоок задник, какъв е тоя коктейл от бездушия и криви круши. Нещо хептен се е объркал този поетичен гений.
- И аз това се питам. „Ами това, дядо, са метафори – рече ми Снежанка – само, че ти хем си остарял, хем си оглупял и не разбираш от метафори, нито пък от подаръци. Какви са тия камиончета, кукли и дрънкулки. Сега децата искат компютри и автомобили от Формула едно”.
- Права е за куклите и дрънкулките, ама тези метафори не стават за аперитив. Нито солени, нито безсолни. Нещо като пръдня по време молитва. Снежанка май ще се върне някой ден обратно разсополивена и с подут корем.
- Тя натам върви работата с метафорите – въздъхнах аз – но дано не се пръкне някое недоносче като тебе, че тогава направо ще изтърся чувала с подаръците в контейнера за боклук.
- Хайде сега пък и обиждаш на недоносче – нацупи се копелето – все едно аз съм виновен, че твоята Снежанка малко се разгонила. Но виж сега, все пак си извадил късмет със зетя: по-добре пиян поет, отколкото принц – идиот.
- Какъв принц бълнуваш, бе аланкоолу, ти имаш ли акъл – реагирах остро аз – да не би да имаш предвид наследника на цар Киро?
- Как какъв принц, нали такава беше приказката; пристига, значи, принцът на бял кон през девет планини в десета и Снежанка се лепва за него като муха на лайно. Три дена яли, пили и се веселили. Но ако питаш мене, наследникът на цар Киро хич не е за изпускане. Династията отдавна е изхвърлила магаретата от употреба - също и конете - и принцесите се возят с мерцедеси. Помисли по въпроса!
- Няма какво да мисля; тя вече е измислена – отсякох аз – Снежанка се е прикоткала при тоя поет и сега ще ми надуят главата с рецитали.
- Е не е чак толкова страшно. Като започнат много да се карат, бягаш направо в кръчмата.
- Не казах, че ще се карат, а че ще рецитират стихове – възразих аз.
- Че то не е ли едно и също? Доколкото съм запознат с поезията, те тези поети само се карат. Спорят и се надвикват чия псувня е най-поетична. Едни предпочитат римувана псувня, други неримувана.
- Най-вече се карат защо на онзи дали награда от някакъв конкурс, а на него не дали. От там иде всичко, а не че псувнята е римувана, мерена или в бял стих.
- Ами тя е ясна работата, че става въпрос за кокал, а не за някакви поетични Еверести. Също като при вас. Вие защо не можете да се понасяте с онзи пиянгурин дядо Мраз, дето идва не от Лапландия, а някъде от Сибир? Да не би щото единият е по-добър християнин от другия? Нищо подобно. Гледам ви и ви се чудя на акъла; и двамата сте от един дол дренки – дърти хора, а хич акъл си нямате. И на двамата са ви сини носовете от тая пуста пукница, и двамата вече за нищо не ставате, но не се отказвате от серсемлъците; децата отдавна вече не си играят с влакчета и дрънкалки, а ровят из интернет и гледат порноспектакли. Късметлия ще е онзи, който успее да се спогоди с цар Киро. Там са парите и пиячката, там е истината.
- Майната ти! – скастрих го веднага аз – той този дядо Мраз не може да ми бъде никаква конкуренция. Снощи го гледам – заспал кьоркютук - в една канавка край Румънската граница и играчките се разсипали от торбата; циганчетата грабят и бягат.
- Няма значение; нали са за децата тези играчки...
- Те пък едни играчки, да паднеш от смях: матрьошки, гармошки, автомати Калашников и най-вече водка за лични нужди. А неговата Снегурочка също се насвяткала в един бар; вие като хиена и играе казачок с митничарите. Сритах го онзи в задника: „Ставай, колега да вървим, че децата нас чакат, а той ме гледа премрежено и грухти: Виж к`во, ти нямаш работа тук; отивай на запад, тук е моят сектор.” Дърт изкуфялник, не си вижда дереджето – и той за сектори и за сфери на влияние седнал да ми говори. Оставих го да лежи в канавката и хукнах към Пловдив; казаха хората, че имало много деца без играчки, а също и хубави майки.
- Направо са те преметнали – информира ме онзи – вярно, хубави майки има, но деца няма; повечето са в Столипиново. Там деца се намират калабалък, но пък майките не ги бива. Най-много да ти откраднат джиесема.
- И защо така няма деца – натъжих се аз – да не би да няма кой да ги прави?
- Ами може и това да е причината. Младите мъже са пияни и дрогирани; повечето забягнаха на запад; останаха по-будалите, а някои са си направо импотентни. Остава ние с тебе на стари години да се захванем да им правим деца, но проблемът е, че ти се появяваш само веднъж в годината и аз бая ще се озоря сам.
- Представям си какви деца ще се пръкнат като те гледам каква си китка. Ти да не си от Чернобилското поколение?
- Има нещо вярно; ние всички сме от Чернобилското поколение и само дядо Мраз се навърташе тъдява по онова време, но пък рокендролът беше млад...
- Аха, Аха... Ей!
- Виж сега - продължи копелето – тя хич не е лесна твоята работа, но имам предложение. Явно трябва и аз да се жертвам.
- Казвай да видим.
- Така или иначе подаръците ти ще артисат, щото няма да намериш достатъчно деца, но се сетих за една стара история от времето на Тридесет годишната война в Германия; чел съм я някъде.
- Е вече съм забравил някои работи – почесах се аз по главата – бая отдавна беше тая война, но си спомням, че ядяхме само кукуруз и картофи, щото имаше глад.
- Не само това – прекъсна ме онзи – лошото е, че мъжете почти били избити по фронтовете и по селищата останали само вдовици и моми за женене, пък няма кой да ги сайдисва.
- Така, така... Май тъй беше.
- Та, значи и тогава нямало кой да прави деца.
- Хм. Хм. Е - и?
- Ами един поп и един войник тръгнали по пътищата на Германия от град на град, от село на село – в дъжд и сняг, в жега и студ да обслужват нещастните женици.
- Аха. Аха.
- Абе – мисля си - то тъдява Тридесет годишна война не е имало, но поразиите от тези безкрайни преходи са коджа по-големи.
- Да, да, да...
- Та се чудя дали и ние с тебе да не тръгнем по същия начин от село на село и от град на град да сторим някоя добрина на хорицата. Знаеш ли какво: направо хвърляй тая торба и да прескочим набързо до секс-шопа да се снабдим с някои необходими материали. То така или иначе тук нормални мъже няма...

р


Публикувано от alfa_c на 21.12.2008 @ 22:10:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   radi_radev19441944

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

27.01.2022 год. / 01:10:12 часа

добави твой текст
"Патилата на дядо Коледа" | Вход | 10 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Патилата на дядо Коледа
от mariq-desislava на 21.12.2008 @ 22:26:49
(Профил | Изпрати бележка)
Смях се доста дълго време, но беше смях през сълзи, защото текста е толкова реалистичен, че чак боли...


Re: Патилата на дядо Коледа
от radi_radev19441944 на 21.12.2008 @ 22:57:28
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Здравей. Аз направо се чудех и все още се чудя дали го бива това нещо. Но каквото станало - станало. Благодаря ти.

]


Re: Патилата на дядо Коледа
от miglena на 21.12.2008 @ 22:42:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
:))))) Ехххх, Ради, Радииии, да направят децата клипове по твоите гротески - от все сърце ти го пожелавам ... а дотогава, добре че имаме въображение да си представяме хумореските ти и да се забавляваме заедно с теб - благодаря ти за този сладурански подарък!

И един виц по темата:

Разнася Дядо Коледа подаръци
скача в един комин, оставя нещо
скача във втори, в следващия ...
и изведнъж хоп - една гола заспала мадама
изтегната на меча кожа пред камината
прелестна
и Дядо Коледа изпада в неразрешима дилема
ако я оправя, ще изпусна графика
ако не я оправя, няма да мога да мина пред комина ...

:))))))))


Re: Патилата на дядо Коледа
от radi_radev19441944 на 21.12.2008 @ 23:02:43
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Много е готин вица. Наистина трудна дилема. Прегръдка.:)

]


Re: Патилата на дядо Коледа
от rajsun на 21.12.2008 @ 22:45:14
(Профил | Изпрати бележка)
Мдааа...
Политически е правилно издържано, технически - също, цитатът, вметката, плънката:

„ Сънувайки зеленоокия ти задник
изпих коктейл от зъзнещи бездушия.
С оргазми от разплакани Снежанки,
Венерин хълм и криви круши...”

Само дето задникът, според последните проучвания, е червеноок, а а гримът - кафеникав

За другото - да сме живи и здрави, ще видим)))



Re: Патилата на дядо Коледа
от radi_radev19441944 на 21.12.2008 @ 23:04:59
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Ами явно повечко са били метафорите и задникът ставал зеленоок.
Иначе все някак ще оцелеем.
Весели празници.

]


Re: Патилата на дядо Коледа
от stef_bobi на 21.12.2008 @ 23:24:46
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво е , Ради...Поздрави !


Re: Патилата на дядо Коледа
от radi_radev19441944 на 21.12.2008 @ 23:34:35
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Прегръдка, миличко!

]


Re: Патилата на дядо Коледа
от sineva на 21.12.2008 @ 23:42:21
(Профил | Изпрати бележка)
ХУБАВОООО...
Пак си измайсторил интересна историйка.
И пак прочетох с интерес.
За съжаление много истини ни припомняш...
И смехът прераства в размишления...
Абе майстор си и това е!
Много се смях обаче като стигнах до снежанкината история.
Тези поети все на приказни красавици налитат...
Здравей!
И весели празници!
И дядо Коледа да ти извади от чувала една русокоса Снежанка!


Re: Патилата на дядо Коледа
от radi_radev19441944 на 21.12.2008 @ 23:51:28
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Здравей, мила! Чудех се и аз как да се включа в коледните мероприятия.
Благодаря ти.

]


Re: Патилата на дядо Коледа
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 22.12.2008 @ 00:49:19
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
много на място - ако не си направиш деца, па дори и поетични, няма кому да даваш подаръците. Та по тоя случай - Снежанка се е заела по въпроса и бизнеса ще потръгне.
Ако деца няма по къщите - търси ги по домовете.


Re: Патилата на дядо Коледа
от radi_radev19441944 на 22.12.2008 @ 10:55:00
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Правилно. Сетих се за оня виц, дето шефовете се засилили да правят детска градина в едно село. Селянките веднага реагирали: "За какво ви е тази детска градина, то няма деца".
"И деца ще ви направим".

]


Re: Патилата на дядо Коледа
от voda на 22.12.2008 @ 03:04:11
(Профил | Изпрати бележка)
С усмивка - за тъжните неща...
Много, много ми хареса.
Поздрави, Ради!
И весели празници!


Re: Патилата на дядо Коледа
от radi_radev19441944 на 22.12.2008 @ 10:57:15
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Благодаря ти, мила. Но е така - първите сто години винаги има проблеми. Празници.

]


Re: Патилата на дядо Коледа
от LATINKA-ZLATNA на 22.12.2008 @ 18:11:54
(Профил | Изпрати бележка)
"Ами тръгнал съм за България да нося подаръци на децата, ама се обърках из тия кьорсокаци; чудя се тук Анадола ли е или Бангладеш"


Ради, много се смях на разказа ти, но ми стана и много тъжно!
А това за децата, че няма кой да ги направи, преди години имаше такъв виц , в който Тодор Живков казва: "Ако няма деца в България и деца ще ви направим!"

Разказът ти има интрига, актуален е! Хареса ми изказа ти!

Весело посрещане на празниците, Приятелю!


Re: Патилата на дядо Коледа
от radi_radev19441944 на 22.12.2008 @ 18:29:52
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Здравей, приятелко.
Така си е то; малко сме зле, но няма и да се оправим:)

]


Re: Патилата на дядо Коледа
от Hely на 22.12.2008 @ 23:35:20
(Профил | Изпрати бележка) http://hel.blog.bg/
Когато нещата са толкова мрачни, най-добре е да се посмеем...
Пък и изход може да се намери... "И деца ще ви направим"...
Поздрави!


Re: Патилата на дядо Коледа
от radi_radev19441944 на 23.12.2008 @ 16:34:03
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Точно това е решението на проблема. Освен това не ги правим с ръцете, така че ще са хубави.

]


Re: Патилата на дядо Коледа
от mariniki на 24.12.2008 @ 20:50:34
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
знаех си аз...че ще ме развеселиш...
Ради...светли и щастливи празнични дни ти пожелавам...
от сърце и душа, приятелю.


Re: Патилата на дядо Коледа
от radi_radev19441944 на 25.12.2008 @ 00:06:07
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Всичко хубаво и на тебе.
Прегръдка.

]