автор: lenami19

В нашия дом вихрушките спят.
Уморени, задъхани
и със влажни крила
вечер вкъщи прибират се всички -
бурен вихър, виелица зла
весел вятър и онзи мънИчкият
тихичък полъх от детски мечти.
Всички вкупом говорят
и вихрят прашинките
свирят в ключалките,
викат, мърморят...

После утихват по свойте легла
и сънуват си своите
вятърни сънища -
как разпиляват гъста мъгла,
как обхождат небесните пътища,
как вдигат талази във морската шир,
как леко погалват водата подир.
Как на клон се люлеят
и падат листата
как напролет се смее
от техния гъдел земята.

Ей такива неща те нощем сънуват,
а сутрин си слагат крилата,
крилати обувки обуват,
прибират си джоба нещата -
ключ, свирка, закуска за малкия,
палави мисли скрити в кутия...
Такива неща те си носят
във джоба и пръсват се вредом
по свойте си пътища.
А вечер отново във малкия дом
сънуват си своите вятърни сънища.