автор: hristam

Нямаше нужда дълго да ме убеждават. И без това живеем на толкова бързи обороти, че понякога се чудя как изобщо смогваме. Свикнали сме да планираме всичко в движение, почти винаги се налага да правя минимум две неща едновременно, но има моменти, когато и това не е достатъчно. Истински трудното е, когато се налага да бъда на две места по едно и също време, докато ангажиментите ми изискват да съм на трето.

Тази услуга беше отдавна изпитана от мои познати, дори да не беше така шумно рекламирана и адмирирана, положението ми беше такова, че пак бих прибягнала до нея. Естествено, фирмата работеше и в почивните дни поради естеството на предлаганата услуга. Все пак се очакваше до нея да прибягват хора като мен, с твърде много задължения.
Посрещна ме любезен служител малко над средната възраст, с вид и обноски на човек, специално подбран за да вдъхва доверие и респект. Изслуша ме толкова търпеливо и внимателно, сякаш разполагахме с цялото време на света и подробно ме запозна със същността на услугата. Като си представих по колко пъти на ден му се налага да прави това, искрено се възхитих на търпението му.
- Няма да отнеме много време, знаем колко е ценна всяка минута за вас – осведоми ме, без да сваля лъчезарната усмивка от лицето си нито за миг – Необходимо е само да измерим някои ваши показатели и да вземем необходимите данни за изработката на вашето Съвършено копие.
Бях готова веднага да дам нужната информация, но той допълни, че фирмата използва най-нови и усъвършенствани технологии за получаване и обработка на данни. За целта беше необходимо да се подложа на кратка процедура, в резултат на която за не повече от половин час сложна апаратура отбелязваше и обработваше физическите и психическите ми показатели. Въз основа на тези данни в срок от четиридесет и осем часа щях да получа така необходимия ми продукт, чието качество, както все така отзивчиво ме осветли служителят, надвишава покупателната му стойност.
- Тъй като основната ни цел е пълното и всестранно задоволяване на нашите клиенти – тържествено оповести в заключение – както и превръщането на тази услуга в жизнена необходимост и дори в традиция. Със задоволство можем да отбележим, че по последни данни интереса към нея расте, и тя се масовизира с бързи темпове. Не случайно нашият девиз е: „Правим живота ви лесен!”.
Тръгнах си окрилена и наистина имах усещането, че дишам по-леко. Живота наистина ми се струваше по-лесен, дори само като си представях облекченията, които моето Съвършено копие щеше да внесе в него.
Тя се появи точно след обявените четиридесет и осем часа. Макар че очаквах свое копие, пак се изумих от съвършената прилика – притежаваше не само моята външност, но и моят глас и маниери. Подозирах, че и на мен, и на близките ми ще ни трябва време, за да свикнем с нея, макар да ми беше ясно, че тя не е нищо повече от едно удобство. Аз например дълго време се стрясках, когато сутрин я заварвах да приготвя закуската и изпитвах особено чувство, когато и децата, и мъжа ми възторжено хвалеха кулинарните й способности.
Не можеше да се отрече, че живота на всички ни стана къде по-лесен. За първи път от години можех да си позволя да помисля и за себе си, да се отдам на отдавна забравени любими занимания, да поседна на кафе с приятелки и просто да си побъбрим, без да поглеждам часовника с постоянна тревога, че закъснявам за някъде. Не се тревожех, че няма да успея да взема малката от детската градина на време и лелките пак ще ме гледат с укор, че не обръщам достатъчно време на голямата, и че все пренебрегвам съпруга си. Отдавна не бяхме намирали време да се отпуснем и позабавляваме както едно време, но сега трябваше да го направим.
Радваше ме и факта, че децата много бързо свикнаха с нея, малко се притеснявах как ще я приемат. На практика обаче те свикнаха с нея по-бързо, отколкото аз. Малката ми дъщеря не пропускаше случай да я похвали като ненадмината разказвачка на приказки и любим партньор в игрите. Голямата, която и без това рядко виждах, сега се появяваше за да демонстрира всеки нов тоалет, подбран с помощта на двойничката ми, и да се похвали с нова отлична оценка – резултат от съвместните им занимания.
И мъжа ми беше доволен – ако се случеше да закъснея винаги можеше да разчита на топла вечеря, спокойствие и уют. Дори ми беше споменал, че тя проявява интерес към спортните предавания, които той обича да гледа, и ги коментирали надълго и широко, а освен това не пропускала да се осведоми как е минал деня му.
Не съм си и представяла по-голямо удобство, макар да се улавях на моменти, че изпитвам някакво неясно чувство на неудовлетворение. Не можех да си го обясня по никакъв начин, всички се чувствахме прекрасно, но все пак нещо ме гризеше.
Разбрах за какво става въпрос една вечер, когато ги заварих да се забавляват с някаква телевизионна игра. Ядяха пуканки, кикотеха се, надпреварваха се да отгатват верните отговори и толкова изглеждаха като едно доволно семейство, че аз самата се почувствах като гостенка в дома си. Малката се беше гушнала в нея, гледаше я по онзи неповторим начин, по който гледаше мен, преди да ми каже нещо много мило, от което сърцето ми се разтапяше. Почти очаквах да й каже „мамо”, а усмивката на мъжа ми, който ги гледаше с умиление, ми се стори истинско предателство.
Изведнъж се почувствах излишна, сякаш моето семейство беше намерило в нея мой по-добър заместник, и не се нуждаеше повече от мен. Едва преглътнах горчивата буца, заседнала на гърлото ми, и се пъхнах в леглото без да им се обадя. Нямах сили да го направя, бях напълно сломена. Чак сега си давах сметка какво ме гризеше толкова време и не ми даваше покой. Тя ме бе измествала, заемаше моето място в живота на любимите ми хора, даваше им това, което аз дори и сега не успявах да им дам – близост, нежност и топлота. А уж го направих точно за това, помислих с болка. Защо допуснах да стане така? Може би все пак не са толкова непогрешими в онази фирма. Може би все пак са я направили по-съвършена от мен.
На другата сутрин я закарах във фирмата и им я върнах.