автор: GARVAN

“И в душата на най-обикновения човек се крият
неведоми, кървави дълбини. Аз съм чувствителен по
природа и очите ми много пъти са се навлажнявали
от писъка на ранен заек. И все пак сега кръвожад-
ността ме беше обхванала.”
“Изгубеният свят”
Артър Конан Дойл

ГЛАВА 1
- ТОЙ -
Врата изщрака в тъмното. В коридора беше хладно, но не студено. Слепешком потърси цигарите и измъкна една от измачкания пакет. Без да пали лампата захапа цигарата и на секундата извика от отвращение. В устата му имаше вкус на кръв. Не само вкус. Имаше истинска кръв! Изплю цигарата на пода и потърси ключа в тъмното. За няколко секунди замижа, за да свикнат очите му със светлината и влезе в банята. По ръцете му наистина имаше кръв. Не много, но имаше. Явно беше попаднала там, когато си е свалял ръкавиците. По дънките също.
Съблече бързо, но внимателно коженото манто и го захвърли на плочките. Започна бавно и усърдно да мие кръвта от ръцете си, като същевременно ги оглеждаше за драскотини. Сапуниса ги и ги изплакна няколко пъти, а после ги изтърка с памук, напоен обилно с автършейв. Всеки път го правеше, въпреки че напълно съзнаваше, че е излишно след такова старателно измиване!
Просто не харесваше мисълта, че ръцете му могат да миришат на кръв. След като приключи с автършейва, се погледна в огледалото и внимателно изследва с поглед лицето си. Нямаше и най-малка следа от кръв по него. Брадата му беше доста набола през изминалото денонощие и определено имаше изморен вид.
Надяваше се, че с 1-2 чаши кафе ще си върне цвета на лицето, въпреки че беше малко вероятно! След почти 24-часово будуване нямаше как да не е изморен.
Наплиска се със студена вода и без да се избърше отиде в кухнята. Замисли се дали не е по-добре да си запари чай, но бързо се отказа. Чаят нямаше да го освежи така добре!
Водата вече започваше да завира, когато забеляза пак кръвта по панталона. Не беше никак малко и трябваше час по-скоро да се изпере! Бързо се върна в банята и събу дънките. Сложи ги в един леген и ги поръси обилно с прах за пране. После пусна силно отгоре им гореща вода и изчака да ги покрие с димящи сапунени мехури. След това, както си беше по гащи, се върна в кухнята и се зае с кафето. Скоро из целия апартамент замириса на качествено, хубаво кафе.
Докато държеше горещата чаша, пусна телевизора и се загледа в някакви безинтересни новини по националната телевизия. Все още нищо не се беше
разбрало, но все пак беше само шест сутринта и имаше още много време. Усмихна се и отпи от кафето. Първо трябваше да събере мислите си, да се поуспокои, не че беше много превъзбуден, а после да се обади в офиса да не го чакат днес. Денят се очертаваше като много интересен! Щеше да си седи пред телевизора и да гледа новините!
Телефонът иззвъня. Явно някой много се нуждаеше от нещо!
- Ало! Кой е?! - гласът му беше наистина като на човек, който е станал от леглото преди секунди.
- Попови? - беше някой с подчертано селско произношение.
- Съжалявам, имате грешка!
- Как грешка, бе? Аз тоя номер го имам от………
Телефонната слушалка изтрака върху вилката и прекъсна тирадата на объркалия се ранобуден селянин. Отпи голяма глътка кафе и се отпусна блажено във фотьойла.
Някъде се чу полицейска сирена. След по-малко от минута се чу втора, а след още малко ги последва и сирената на линейка. Не бяха, обаче за там, за където му се искаше да бъдат. Мястото беше чак на другия край на града, а тези коли очевидно отиваха някъде наблизо.
Новините свършиха и след последвалите реклами започна повторението на някакъв тъп американски сериал.
Имаше много, много време! Отново отпи от кафето и се усмихна. Беше доволен от изминалите ден и нощ! Много доволен!