автор: miri

Трябва да стигна върха !
Ще падам , ще ставам ,
ще хапя , ще вия,
все нагоре ... към върха !
След мене камъни ще падат,
ще съхне есенна трева,
сто пъти звездите ще изгряват,
сто пъти ще плача от тъга.

Но ще стигна ...
Върха ще стигна със сълзи и кръв,
а раните , засъхнали по мене
не ще да бъдат на хиени стръв .

Ще стигна !...
Върхът и светлината
отново ще ме съживят.
Застанала между Небето и Земята
ще търся верния си път !