Очите ни
Над нас ще се събудят,
Ще се учуди от блестене светлината,
И птиците ще се спогледат неподкупни
Ще си простят и ще забравят суетата
Ръцете ни, в душите ни
Ще разменят, преливайки
съдбата
И вятърът накрая ще се сгуши
На улицата, тихо до вратата
Откраднал от лицето ти,
От моето и от децата
Една прашинка нежност -
Топлотата