автор: miri

Капнаха две сълзи върху листа.
Не мога да пиша.
Не олеква болката във стих.
В мислите ми няма затишие.


За какво да пиша ?
За очите , които обещаваха
и ме забравиха !
За ръцете , които ме прегръщаха
и ме забравиха !
За сърцето , забравило
и очите , и ръцете ми ?

За какво да пиша ?
За моето и твоето мълчание,
разкъсало и двама ?
За дългото нощно терзание
с блудкав вкус на измама ?

За какво да пиша ?
Въздишат редове недописани . . .
Ще избърша сълзите си скришом
и ще си мисля ,
че не те обичам !