автор: amadeus

Оплетена в мрежите на измамния си любим, мадам Бътерфлай посреща изгревите и залезите взряна в морето с надеждата той да дойде и да сложи край на терзанията й. Обещал й е да се върне, когато птиците свият отново гнезда.
Времето минава, а птиците отглеждат челяд вече няколко пъти. Тя обаче не иска да повярва в очевидното докато един ден Пинкертон не се завръща , но само за да й каже, че отдавна е свил свое гнездо и смята да вземе в него тяхното дете. Принудена да бъде гейша заради обезчестения си баща, принудена да се лиши от детето си и от надеждите си, тя посреща последния залез - този на живота си.
Принцеса Турандот е обещала студеното си сърце на онзи, който отгатне нейните три загадки. Неуспелите ги чака смърт. Мнозина губят живота си, но тогава се появява един принц от поробено кралство на име Калаф. Той намира отговор на трите загадки и принуждава потресената принцеса да моли баща си, императора, да отмени поствените от самата нея условия. Калаф предлага живота си при условието за една нощ принцесата да отгатне името му.
Подложена на мъчения, бившата робиня на низвергнатия баща на Калаф, не казва името му и се самоубива. Единствена тя е останала вярна на бившите си господари, защото веднъж Калаф не само я погледнал, но й се усмихнал.
Заради декрет на императора никой не спи цяла нощ докато принцесата не отгатне името на Калаф. На сутринта тя разбира, че всъщност името на кандидата е ... любов.
Това са две истории с различен край, вълнували хората някога. Днес, разказани така, ще предизвикат единствено присмех, защото нищо в тях няма стойност. На мода са празните цветни клишета, подходящи за оцъклените погледи на зомбираните, повърхностни хора. За тях има друг вариант на историите може би по-разбираем, да го наречем "съвременен". И така:
Чо-Чо-Сан е отвлечена и принудена да проституира. Един ден обаче забременява от някакъв депутат. Тя ражда детето, без "бащата" да знае, че е била бременна. Тъй като сутеньора й прибира по-голямата част от печалбата и я оставя най-редовно без пукнат грош, тя решава да изнудва депутата. Един ден я намират с прерязано гърло на улицата. Никой не се интересува от смъртта й - това се случва всеки ден в нейния квартал.
Детето расте по домове за сираци и един ден на свой ред остава на улицата. Превръща се в обикновен уличен бандит. Една вечер влиза в някакъв богаташки дом и тъй като стопанина се съпротивлява на обирджията, той го убива. Естествено стопанина се оказва баща му.
Турандот пък е богато момиче, придирчива щерка на наркобос, отегчена до смърт от живота. За да задоволява егоизма си, тя обещава да се омъжи за всеки, съгласен да върши черната работа на баща й. Естествено нещастните кандидати свършват или с доживотна присъда или с куршум в главата. Един от тях обаче се оказва по-умен. Той просто завладява района на баща й и го слага в малкия си джоб. Това е той - нейния човек. Името му ли? Трезор би му отивало.
Къде са чувствата, ще попитате? Ами няма ги, те не са интересни. Важното е да се лее кръв, да хвърчат глави и други части от човешката анатомия, да си говорим едносрично и да се стараем да оцеляваме - като пилета в джунглата.
А имаше там една Манон Леско и един де Грийо, които обърнаха гръб на богатството заради любовта си...
Спокойно, няма да ви отегчавам - те си умряха от глад и жажда в пустунята. Дали това е достатъчно мъчително?