автор: miri

Студеното легло ме събужда
с натрапчива самотност.
Боли ме всяка частица непогалена.
Боли ме , че не съм ти нужна.

Вятър прозореца блъсна,
вятър с пердето играе
и белите листи разпръсна
на моето нощно терзание.

Разпиляха се думи и чувства,
въздишка изстена в нощта.
Този хаос ме покрусва
със свойта гола чистота.