автор: felisia

Отгледах любовта си , като Златна ябълка
и чаках най-добрият принц да я откъсне
от триста змея ден и нощ я браних
да му я дам , когато дойде да ме търси.
И чаках.
Дните сменяха се с нощи.
А после месеци...така безброй години
очите ми помръкнаха от взиране
дали случайно няма да намине.
Започнах да се питам не сгреших ли,
че не нахраних змея пригладнял,
че ревностно я пазех и от скитници,
които молеха за мъничко храна.
Опротивя ми с неизмерния си блясък
сълзят очите ми от толкова искрене
ще я подхвърля да я накълват врабците
да се търкулне пустата далеч от мене.
Ще купя ябълки.Червени и уханни.
Продават на пазара в изобилие
по пътя ще раздам на минувачите
докато свършат в кошницата всичките.
А после весела ще си поема пътя
забравила да чакам разни принцове
от приказката бързо ще изляза
и ще опитам да си поживея истински.