автор: 0805

На regina, отново *


Аз живея в Двореца. Всички го знаят,
но никой не влиза в кристалните двери,
отдалеч обикалят и тайно ме мразят,
а уж аз съм лошата, уж аз съм Ледена.

Като вечност е дълга косата ми бяла,
годините вплитат във нея снежинки,
на преспи се сипе по лицето и тялото,
красива и жива. До днес непомилвана.
Аз съм в бури зачената, в сняг съм родена
и бушуват у мен студове двеста бала.
В моя северен свят единствено топъл
е кристалният поглед на едно огледало.

Казват – криво било, красота не познава,
вкаменява сърца и разпръсва нещастие.
Не разбраха до днес огледалната тайна –
то само показва в какво сме пораснали,
какво сме стаили дълбоко, на дъното,
в какво сме превърнали своята вяра,
тихия страх да закрачим по стръмното
и огромното наше, изплашено нямане.

В Двореца ми, точно в сърцето му празно,
днес влезе човек. Нещо странно се случи –
зашептяха в ъглите премръзнали тайни,
изпълзя топлина, зазвънтяха капчуци...

Цяла вечност е дълга самотата ми бяла,
на преспи се сипе тъгата в очите ми.
Разбих своя образ – убих огледалото.
Аз съм Снежна кралица, която обича.


--------------
* С благодарност. И пожелание за топла Коледа, на всички.