автор: mastilo

Оцет, кръв и морска вода.
Ето, от това се прави вино.
Негодното става на щипещо бренди,
конякът искри и живот обещава.
Знаех си... Няма фира, така е!
Изрепчи се жената с красив белег на шията.
Толкова женствена, с тесен нос
и дълбоки, мрачни, опасни очи.
Замери с поглед огледалото. Каза:
мое, проклето оброчище на самотата,
все някога е писано да те счупя.
Здравея и зрея, смелост ми никне.
Менюто ми прелива от вибрации,
звуците са настръхнали,
тракат със зъби, надзъртат за хора.
Сама си задавам въпроси, да видиш ти...
Да съществувам или да се осъществя?
В миг застина и съзнанието й увисна
някъде там над челото,
сякаш се опитваше да реши
да остане тук или да избяга.
Хазартно се плясна по бедрата,
завъртя се, изпсува!
Коя беше вчера онази, с коси във безреда,
лице неумила, опряла длан на стената,
сивкавожълта, сънообразна безволевост.
Без хъс и хабер от мургаво здраве,
как човек да се стресне от себе си,
да се открои, прожектира на белите плочки?
Ето така - с jazz на хиляда строшени парчета.
.
Веднъж един човек й каза - привлекателна жена си,
а пък с толкова непривлекателен характер.
Такава съм. Каква искаш да бъда...
Незначително създание, живуркащо безинтересно?
Е, няма - каза му го с глас,
който чезне в края на фразата,
както лека жена хвърля наоколо
леки, потайни усмивки. И още:
Виждаш в мене някоя друга, не това, което съм.
Знам, всъщност, доста е объркващо...
хубава какафония - придърпа го.
Държиш да се изразявам по-изискано?
Мога тихо и бавно (след настръхващо мълчание),
мога да ръмжа, да хриптя. Как го искаш?
Като от мотор, който не иска да пали,
с паузи, които като че продължават вечно?
И все пак - меко и звучно. Спокойно,
самата невинност съм. И нищо повече.
Затуй се разминаваме,
потънали сме в собствения си егоизъм
и не забелязваме какво става наоколо.
Страстите, знаеш, дезинформират. Виж
как всички се блъскат един в друг, като в метро,
а аз съм залепнала за стената.
Сама за себе си. Кеф без свидетели.
Чакам те. Но не ми прави рентген на душата.
Без теб страдам от порфирия, изгарям
на дневна слънчева светлина.
Иначе, всеки си дава вид, че е това или онова,
а е нещо съвсем друго, или почти.
И всичко, заради проклетия стремеж към безкрайното.
Какво ще кажеш, ела и да го обсъдим отсреща.
Да пием по вино. Иначе заведението предлага меню от вибрации.
Ястията са от светлина, вълни, лъчи и звуци.
Оберкелнерът е същият, блюдата различни.
Някои хора се раждат за да изпускат
кораби, влакове и самолети. Не сме от тях.
Така е, Любовта ми....
Да счупим огледалото! И без суеверия.
Ако щеш, само заради джазовия звук си струва.