автор: miri

по разказ на случайна жена във влака

Жестока съм във своята любов.
Любов до гроб.
Тя е моят кръст и мойта анатема.
Обичам те без божа благослов.
Тази грешна и късно дошла
най-красива от всички любови
не бих искала и не би могла
от моя свят да си отиде.

Камъни по мен ще хвърлят , знам,
и думи , като змии люти,
но останеш ли за мъничко сам
ще дойда със стъпки нечути.

Кротко до теб ще приседна
като грешница , пречистена в храм,
от жестокост най- после смирена
свойта грешна любов ще ти дам !