автор: roza1

благодаря на filisia за идеята!

По навик приготвям две дози кафе
нареждам в леглото възглавници две
вратата отставям на педя отворена
и с вятъра все по-трудно говоря..

Раздухани липси се гонят под покрива
досаждат на гълъби и на съседи...
Разливат боята си мътна в очите ми
и светят до късно с прозорец последен.

Градът не разбира, че нещо се случва,
че чакам, че страдам и в свещи догарям.
Градът е предколеден, шумен и светъл..
Животът без теб е в сенки облечен.

18.12.2008