автор: felisia

Тъмна нощ абаносова...и студена и тиха
само ромон на дъжд се набива във мозъка
нямам нищо за губене щом и ти си замина
дразни ме потракването на собствените ми токчета.
Мразя да плача и да бъда безпомощна
на палячо приличам - грима ми размазан
нека съм грозна , по ми отива...
и без друго отвътре вече съм смазана.
Утре ще трябва да се събудя,
ако изобщо съня благоволи да намине
ще трябва да видя , че изгряло е слънце
и че света се върти въпреки твоята липса.
Ще трябва да изпия втората чаша кафе,
по навик варя все дозата двойна
после се сърдя , че не идвал съня ,
от кофеина не спя...не защото ми е самотно.
Ще си боядисам косата , не съм вече твоето слънце
защо да търпя вицове за блондинки
ще я направя по-черна и от душата си
ще те накарам при мен по-бял да се върнеш.