Под китната елха
се гушат нашите мечти,
желания на едно дете
и спомени от бащини
добри очи.
А майка весело мълчи,
припомня ми дали съм бил добър
дали във детските игри пораснах
кат строших стария одър.
Изминаха години - сто.
Забравих майчини сълзи,
но старата елха гори
там в ъгъла до бащиния стол.