| 1.
Звънтящите полета на звука са сухи —
по-сухи от молитвените устни невкусили очаквания отговор,
по-сухи от прегърбените якове
тропосали лицето на поднебието
с печалните остатъци от себе си
(и вечно има, има някой, претоплящ
дните си със тях).
Звънтящите полета на звука са ниски —
по-ниски от чело молитвено
разказващо се в бръчките на камък,
по-ниски от прихлупените траектории
на лястовици във преследване на плячка
(и вечно има, има някой, предвкусващ
първа капка дъжд).
Звънтящите полета на звука са гладни.
Петата ми бе малка. Много малка.
2.
А е просто. Наистина просто:
наръч съчки (листата отдавна са спомени),
два-три маха (захапал опашка е вятърът)
и ще лумне -
стаята, имаща четири ъгъла,
два прозореца и врата
(толкова пъти лъгана
и обречена на самота),
леглата, тръбичките
(всичките, мамка им, всичките),
два камиона болка
(как хрущяхме под гумите,
забравили думите, Господи, думите),
и прицеп обреченост.
Просто е. Толкова просто -
да подпалиш и пътя, и моста,
да загърбиш и стон, и тревога…
Но не мога. Това не го мога.
3.
Искам река с тротоар.
С пет реда плочки –
квадратни и сиви.
С плитко корито –
____________ точно
толкова равно и право.
Искам я. Само за днес.
Утре ще бъда пак романтик.
Утре ще бъда поет – ако трябва.
Коленете ми само
дано заздравеят
до утре.
4.
“Много искам да тегля една майна на времето.
Същото, което броди в стихове,
повдигано на пръсти и преливано,
доено и превъзпитавано,
и брулено, косено и даряващо,
но същото - показало деветия си пръст.
Как искам в гърлото му дрипаво
със нокти да гравирам “Има ме!”.
Със същите - които сричат стихове,
почупени или грижливо срязани,
и намастилени, белязани
и с лак, и лик, ликуващи,
но същите - с отсъстващият среден пръст.
Как искам да съм просто бесен!”.
То кротко рече: “Десет.”.
5.
По-зрима
птицата мълчеше.
Мърморенето
в мелничните улеи
(по-тихо
само на високото)
премилаше
и слог, и слово.
Синкопите
на слънчевите махове
заглъхваха
оклюмали по сенките.
Преди да стане
тъмно,
много тъмно,
във нощвите
брашното
бе замесено.
И хлябът ще е дъхав.
Утре.
6.
Търпението на думите изсъска
и скъса вървите от сласт и крясък,
прихлупи се небето на мълчанието,
по-пъстри облаците слепота препуснаха
в звънтящите си пасища, тъй дрипави без свян и горест,
крещящо крепки и протяжно глухи, а там
протегнатата длан на словото
е суха, суха, суха, суха
дълбока бръчка.
И прозорец.
__________
Всъщност, бях предизвикан от един странен ник да се завърна... направих го, с този текст, еднократно и както аз си знам... като поздрав за приятелите, които остават...
Публикувано от valka на 16.12.2008 @ 22:59:31
| Сродни връзки» Повече за Поезия
» Материали от res
Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Апокров" | Вход | 7 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Апокров от Voyka на 17.12.2008 @ 06:47:42 (Профил | Изпрати бележка) | Тъй, момко, тъй! Да бъди днес-сига
все празничну. На другуту му - майната!
Жилая ти прузорец сас цвитя
без бръчкити на горестта нитрайната.
Тук-тук!
|
]
Re: Апокров от phifo на 17.12.2008 @ 09:13:27 (Профил | Изпрати бележка) | Браво! Впечатляващо завръщане. И дано да е за по-дълго. |
]
Re: Апокров от templier на 17.12.2008 @ 09:14:49 (Профил | Изпрати бележка) | Всъщност, от където трябва не си си тръгвал. Ми... от мен това:
http://www.vbox7.com/play:4f6fc060 |
Re: Апокров от res (dzap@abv.bg) на 17.12.2008 @ 16:39:29 (Профил | Изпрати бележка) http://mediabg.eu | Може би... Надявам се... Някои казват, че съм си тръгнал и оттам... Страхувам се, че може и да са прави...
Но ти благодаря. :) |
]
Re: Апокров от Limonka (danist@abv.bg) на 17.12.2008 @ 14:53:05 (Профил | Изпрати бележка) http://danist.blog.bg | Не знам какво е апокров, но знам, че се радвам на твоето завръщане. Надявам се, че няма да е еднократно. Яд ме е, че една част от тези, които обичам да чета, вече не са в този сайт. Съзнавам, че с това, че съм си позволила да публикувам моите бози, нося някаква вина за отдръпването на наистина талантливите и интересни автори. На всички тях, а и на теб, ми се иска да кажа, че не е лошо да проявят известна снизходителност. Все пак народната мъдрост ни учи, че красотата е в многообразието. Няма място за притеснение, защото зърното се забелязва, дори когато е затрупано с плява. |
Re: Апокров от res (dzap@abv.bg) на 17.12.2008 @ 16:37:09 (Профил | Изпрати бележка) http://mediabg.eu | Нямаш вина, разбира се. Самият факт, че го допускаш, вече е ясно разграничение от това и онези, с които се отказахме да спорим тук...
Нещата са такива, каквито са (и винаги има шанс да се изхитрим - или самоутешително да приемем) да ги виждаме като "каквито трябва" или през мнимоуспокоителното "ще си дойдат на мястото". :) Ние продължаваме да работим (защото "писането" е и труд, самодисциплина и четене, много четене...). Аз - засега - не пиша (последния - и пръв - път, когато си тръгнах оттук, не писах 4 или 5 месеца... сега, изглежда, ще е по-дълго), но има достатъчно смислени неща, свързани със словото, за вършене... Разбъбрих се...
Не, засега не става въпрос за "завръщане"... Просто за знак и необходима реплика към един новопоявил се трибуквен ник...
Весели празници. :) |
]
Re: Апокров от regina на 18.12.2008 @ 19:19:35 (Профил | Изпрати бележка) | това тук е много сериозно нещо...
трудно, и сериозно...на първо четене, само усещам многопластовата му структура, само регистрирам с антена емоцията, (гняв я усетих)...и вероятно ще трява да се върна няколко пъти, за да разнищя всяко едно нещо вплетено в това...
почитания, Рес, просто почитания!
и весели празнициии!!!:)) |
] | |