Пиринският сокол
Целият съзнателен живот на Яне Сандански е свързан с борбите за независимост на българите в Македония, но истинското посвещаване в "делото", става след срещата му с Гоце Делчев и Гьорче Петров.
Роден е в с.Влахи, Мелнишко, но по време на руско-турската освободителна война, семейството му се изселва и се установява в Дупница.
Срещата му с Гоце Делчев, разкрива пред него мащабите на ВМРО и целите на борбата на организацията и той поема пътя на професионален революционер.
Въодушевен от идеята за свободна Македония, Яне събира малка чета и преминава в Македония, където в продължение на три месеца обикаля редица села в подножието на Рила и Пирин, организира комитети и привлича нови съмишленици.
Но трябват средства за организацията. Тогава Яне Сандански в сътрудничество с Христо Чернопеев, организират отвличането на протестантската мисионерка мис Елен Стоун и нейната придружителка, българката Катерина Цилка. Целта им е да получат откуп, който да подпомогне финансовото осигуряване на организацията.
Аферата "мис Стоун" се проточва близо шест месеца. Въпреки трудностите, Сандански се справя с много такт в деликатната задача, с която се е заел.
След получаване на откупа, двете жени са освободени. Нещо повече, завръщайки се в Америка, мис Стоун изнася сказки в защита на справедливата кауза на македонските българи за освобождение.
След ненавременното избухване на въстание в Серския революционен окръг и смъртта на Гоце Делчев, Яне Сандански става ръководител на този революционен окръг и застава на страната на "левицата" във Вътрешната организация, която се тресе от разногласия между "леви" и "десни".Тези разногласия водят до кървави разправии и разцеплението и.
Левицата се обявява за децентрализация и самостоятелност на ВМРО, по отношение на българските официални среди.Според тях, верният път е автономия на Македония и Одринско и включването им в Балканска федеративна република. Дестицата е на противоположната позиция и проповядва присъединяване на Македония към пределите на България, като те са подкрепяни и от официалните български власти.
Но Балканската война слага край на тия разпри. Яне събира хора от Серска и Драмска околия и с четите си активно подпомага българската армия.
Но след прерастването на войната в междусъюзническа и особено след подписването на Букурещкият мирен договор през 1913г, се слага край на надеждите за освобождение на Македония.
Яне Сандански, както и много други българи в Македония, е съкрушен морално от постигналата ги национална катастрофа. Той се оттегля в Роженския манастир.Но и там борческия му дух не намира покой. Яне вижда, че над Европа надвисва заплахата от Първа световна война. Той разбира, че България не може да остане неутрална и замисля премахването на Фердинанд, преди да е извършил ново "престъпно безумие" и да поведе България в грешна посока.
Но планът ме остава неосъществен, тъй като е прострелян в Пирин от привържениците на десницата на ВМРО.
Песните за него, обаче, продължават да се пеят и не престават да вълнуват всяко родолюбиво българско сърце.