Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 436
ХуЛитери: 4
Всичко: 440

Онлайн сега:
:: Elling
:: Icy
:: Albatros
:: vlakant

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМетален вкус в устата
раздел: Други ...
автор: subversive

Случвало ли ви се е някога да свързвате плът с осезание?
Да правите връзка между конкретен човек и конкретна миризма? Както, например, думата „какао” със сладкия аромат на шоколад, нежно проникващ през ноздрите и навътре в носа, предизвикващ палитра от вкусове, картини, спомени.. Защото миризмите могат да пробуждат и спомени- желани или нежелани; позабравени или такива, които си повтаряме непрекъснато, сякаш от страх да не би да ни се изплъзнат подробностите; топли, слънчеви, като допирът на глухарче до бузата или такива, от които ни побиват тръпки.
В главата ми като удавник от езеро изплува думата, а после и миризмата. „Желязо”. Хладно, но в никакъв случай неприветливо чувство, което кара кожата да настръхне, полазена от хиляди несъществуващи насекоми, а стомахът ти нетипично да се усуква и трепти като прекалено опъната струна на китара. Представете си..
Все едно помирисваш стоманена кама. Вдишваш. После още веднъж. И този странен метален аромат, който мога да свържа с миризмата на кръвта, те обгръща и завлядява цялото ти същество. Неочаквана студена вълна- като лек трепет, но по- натрапчива, заформя около теб малък вихър от тайни спомени и забранени желания. Тръсваш глава в жалкия си опит да забравиш. Но после любопитството ти коварно те тласва крачка по- близо към ръба, а границата между желанието и това, което е правилно, изтънява толкова бързо..
И ти вдишваш отново..
Сякаш усещаш как металът се втечнява и те пронизва отвътре като сладка отрова. Захвърляш източника на този аромат, опитваш се да забравиш хладната милувка и стоманения дъх. Но как да спреш да чувстваш нещо, към което вече си пристрастен? После млъкваш и чуваш сякаш вътрешния си глас, който укорително ти нашепва: А ти искаш ли да спреш да го чувстваш? Което значи сетивата ти никога повече да не го докоснат. Или предпочиташ да си останеш тайно, дълбоко вътре в себе си, отричаща пред всички, понякога дори пред теб самата, пристрастена към този така желан и така забранен.. метален вкус..


Публикувано от aurora на 16.12.2008 @ 16:18:15 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   subversive

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Дъжд
автор: traveller
606 четения | оценка 5

показвания 26904
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Метален вкус в устата" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Метален вкус в устата
от subversive на 18.12.2008 @ 09:39:38
(Профил | Изпрати бележка)
blagodarq, blagodarq :)