автор: Zvon

Категорично не обичам вторниците. Събуждането ми във вторник е трудно. Особено ако от делтата на река Чарлз подухва грубият като фински дървосек канадски вятър. Или ако вечерта съм прекарил в баровета на Cape Cod. Така бе и тази сутрин. От вечерта ми се губиха 17 мига, дори цяла пролет. Ноздрите
ми се пълнеха с мириса на сьомга откъм езерото Онтарио. Освен това ме гнетеше отвратителната болка от изригващия кариесен вулкан от 6-ти долу, ляво. Едва ли бих станал от леглото ако на вратата не се звънеше с упоритостта на мормон. Отворих. На прага стоеше ослепителна блондинка. Погледът ми заработи в режим на широкообхватен обектив. Тялото й бе като изваяно като стругар-стахановец. Излъчваше повече хлад дори от Orbit Winterfresh.

- Поповски! ФБР, агент за специални поръчения Лапландия - изрече с школувано равнодушие дамата. Имаме голям проблем. Моля, последвайте ме. По пътя ще ви запозная със ситуацията.

Долу бе истинска кавалкада. Бронетранспортьор, пет джипа Хамър нацвъцкани с морски и неморски пехотинци. Настръхнали като утринта. С каски. Пушкалата им М16 с оптически прицели бяха готови да прострелят всичко, което им се стореше съмнително. Качихме се в един тройно брониран Шевролет. Появи се в мига, в който се прекрачих портата на двора. Отнякъде се изсипаха и ченгета с мотоциклети. Потеглихме с мръсна газ и свистене на гуми, което потъна в писъка сирени.

- Поповски, имаме голям проблем - започна делово блондинката. Въпреки, че носеше финландско име, повече от очевидно бе, че е китайка. Не си падам по китайки, но все пак не са пренебрегване. Умеят да дават мат с офицер и кон.

- И така, Поповски. Днес в 2. 26 мин подир полунощ, в района на MTU са се приземили извънземни. Положението е сериозно. Настроени са враждебно. Сурови и безпощадни са - истински Тутракански глигани. Заплашват Земята с total demonish. Единственото спасение е ако успеем да решим поставена от тях математическа задача. Настояват да я решите точно вие. Не желаят по никакъв начин да общуват с плебеи, било те и математици.

Неусетно стигнахме до MTU. В първия момент не го разпознах. Бе заприличал на снимачна площадка за холивудски екшън. Навред военни, полиция, бариери. Във въздуха бръмчаха хеликоптери, а през 29 секунди прелитаха изтребители. Посрещна ни някакъв генерал от Пентагона. Не ми обърна особено внимание. Разпореди нещо по радиостанцията. Мигом се появи слаб като чируз индиец с рикша. Настаних се в нея и индиецът завъртя педалите към факултета по математика. Познавах го добре, проектирал съм корпуса му. Минах и последната контрола. Тежковъоръжен полковник ме прегърна бащински и ми връчи бял лист и химикалка.

В стая на декана ме чакаше ТО. Дребно като малаец оранжево човече с рунтава опашка на бурсук и хитри котешки очета. Дори и не се изпарви от стола си. Погледна ме изпитателно. Отегчено побутна към мен лист хартия. Още преди да прочета условието на задачата, знаех, че нося решението й в себе си. Бях бременен с всички математически задачи и бях готов да родя решението им на часа - така както се ражда седмаче. Погледах листа. Там бе записано:

Ако div rot F = 1, тo на колко е равно rot div F?

Извадих една от любимите си цигари - контрабанден Ротмънс от Джебел. Припалих. Издухах предизвикателно дима в лицето на другопланетянина. Обичам да удължавам момента на победата. Хубава тръпка. След миг щях да премина от Allegro vivache В Energico con brio. Любимото ми темпо, ритъмът на опиянението от победата. Погледнах човечето, а после бавно и разчленено, така както говоря с мексиканските си студенти му казах с леден глас:

- Сине извънземен, задачката за дивергенцията на ротора си я заври отзад, в оранжевия задник. Ако има гранични условия, набутай и тях там.....

Човечето се олюля. После изквича, свирепо подпръцна и побягна. Последва шумът от припалването на двигателите на кораба им. Видях през порозореца как се изнасят някъде към о-в Нантакет.

След това настъпи кратка тишина, последвана от шума на стотици стъпки. Стаята отесня от нахлулите десетки журналисти. Заблестяха светкавици. Микрофините пред мен се множаха като челядинки след пролетен дъжд. После всички се отдръпнаха и пред мен застана президент Буш. Държеше в ръцете си "Пурпурно сърце". Прегърна ме. Очите му бяха насълзени. Декорира ме и се разрида.

- Поповски, на вашите услуги - до мен бе застала агент Лапландия.

Попомлих я да ме закара до дома. Когато влезнахме леглото ми още пазаше сънливата топлина на тялото ми. Легнахме си. Не се излъгах - умееше да дава мат с кон и офицер. Добра бе и в мителшпила. После сънят ме приласка. Трудно е да се събуждаш във вторник.