автор: kuklara

кукленна пиеса за деца

някога някъде ....

Стамат- Българин отвсякъде,постоянно мърмори.
Костенурка- Животно но царско.
Циганка- Гледачка от Румъния.
Мравка- Толкова малка че не се вижда.
ІЛамя-Не вижда.
ІІЛамя-Не чува.
Дракула-Граф ама бил.
Орле- Колкото малко толкова нахално.
Орел- Голяма работа.
Баш- Челик- Черногорски звяр.
Принцеса- Хем грозна, хем стара мома.
Тя- Жената на Стамат, добричка и изстрадала.


Някъде , някога, на някое приказно място пасторална картинка селска къщичка, дворче, животинки блеят, цвърчът, жужът, лаят но тихичко. Изгрява слънце и заедно с него жена запява.
Тя-Изгряло златно слънце, та огряло чудна земя.
Той-Ще залезе! Ще залезе!/басов мъжки глас/
Тя-В градинка цветя цъфнали,цъфнали още песен запели.
Той- Ще увяхнат! Ще прегракнат!
Тя-Облаче бяло ги чуло, и си хорце тропнало
Ситен дъждец повълял и си цветята полял.
Той-Със градушка със вихрушка.
Тя-Стопанка си китка закичи,
Широки си двори помете
За стопанин си гозба направи
И му я слюбов поднесе.
Той-Ех жено нещастна, колкото и с любов да си я направила още като я погледна и виждам, че е безссолна.
Тя- Ще я посоля.
Той-И да я посолиш пак няма да е вкусна, сигурно е загоряла. То ако е нещо хубаво на мене ли ще се падне.
Тя-Недей да говориш така мъжо, и къщичката ни къщичка, и ние здрави и живи, и кокошките ни кокошки.
Той-Ама само две.
Тя-Две но миналата седмица едната снесе.
Той-Да ама аз изпуснах яйцето и го счупих.
Тя-Здраве да е ! Козичката ни пък каква красавица.
Той-Куцичка.
Тя-Ама пък и отива пу да не и е уроки.
Той-Тя една коза вземе ли да куца...Прощавай се с нея.
Тя-Мъжо пепел ти на езика.Каква е тая твойта орисия незнам. Има ли нещо в този живот дето ти е харесало. Има ли нещо за което добра дума да си казал. На нещо да си се зарадвал? Все мърмориш, все заплакваш. Ами спри се един ден поне. Защо мислиш цялото село ти викат Стамат Мрънкалото?
Той-Викат те.Намерили сиромах викат.Ако бях един късметлия щяха ли да викат.Нямаше. Ама като съм се родил без късмет всичко могат да ми викат. И да ме обиждат могат.
Те-Стаматее.Стаматее.
Тя-Боже гости!В нащта къща живи хора идат. Влизайте хора, влизайте. Добре сте ни дошли!
Те-Ние няма да влизаме щото сме делегация.
Тя-Няма нищо, пак хора сте.
Те-Булка право да ти кажем Стамат ни трябва ама и тебе интересува.
Той-Казвайте хора, казвайте колкото и лошо да е аз съм свикнал.
Те-Не е лошо Стамате.Цялото сло решихме тая година по вършитба всеки от селото да ти даде по един котел жито но при едно условие.От тоя момент нататък никога лошо да не помисляш и лоша дума да не изричаш.
Той-Ами ако тая година не се роди жито!?
Те-Стамате това беше последно .Не те искаме в нашето село. Намери си друго.Утре да те няма. Сбогом.
Тя-Не се притеснявай мъжо все ще измислим нещо. Не е дошъл краят на света я.
Той-С този мой късмет е дошъл жено.От ясно по ясно е че за мене тука живот няма, ами стъкми ми една торбичка и да тръгвам по белия свят да си търся късмета. Намеря ли го ще се върна и тогава дай боже ще се радваме на живота. А до тогава по добре да си далеч от мен щото това с мене не е живот.

Стамат си къща остави и булче гиздаво
Гиздаво още хубаво, хубаво още работно.
Във пуста чужбина отиде късмет да дири
Късмет да дири още пуста печалба.
По незнайни пътища бродеше и си кахърни
Думи редеше, едри сълзи ронеше.

Той-Майчице мила, що си ме майко
Без късмет родила и си ме
На таз земя оставила да се мъча
И да ме радост не среща а само
Хора лошави и тръни по друмища.


Като си Стамат планината преброди
Планината старата и още равна Добруджа
Късмет Стамат не срещна най-срещна
Бели Дунава и го гладен загледа.

Той- Дунаве бели Дунаве какво съм ти братко сторил
Та си пред мене застанал като море дълбоко
Дали съм ти водата изцапал или съм ти риба изплашил?
Пуснима братко да мина, в чужбина във Влашко да ида
Късмета да си потърся, късмета още съдбата.

Костенурката-Помоощ!Помоощ!
Той-А стига де, точно когато аз се нуждая от помощ някой тръгнал от мене да търси. Кой си и къде си да дойда при тебе двамата да си поплачем.
Костенурката-Тук съм. Аз съм костенурка, спънах се и сега съм по гръб, моля някой да ме преобърне за да си стъпя на краката докато не ме е намерил някой звяр да ме изяде.
Той-Ох къдели е сега този звяр мене да изяде че да се отърва от тая моя орисия.Чакай, чакай, че то както съм гладен и аз мога да те изям. Що да не те изям?
Костенурката-Стамате не ме изяждай защото голяма глупост ще направиш.Постави ме да стъпя на краката си и се вгледай хубаво в мене.Виждаш ли нещо на главата ми?
Той-Виждам, кал.
Костенурка-Стамате, късмета може и при тебе да седи ама като не гледаш както трябва може и да го прескочиш. Изчисти калта и гледай внимателно.
Той-Яя имаш шапка от жълто желязо.
Костенурката-Това е короната ми.Аз съм царицата на костенурките.За това че ми помогна ще ти се отблагодаря. Ей сега ще заповядам да се съберат всички водни костенурки които живеят в Дунава, да се наредят в осем редици и да ти направят мост между двата бряга. Мини по тях и си във Влашко. А във Влашко хапни мамалига и питай как да намериш късмета си. Сбогом.
Той-Ама кой да питам?Къде изчезна?Опала кога се наредиха тия костенурки? Тръгвам по тях пък каквото ще да става.
Костенурките мост-Много си тежък да отслабнеш!
-По бързо тежиш!
-Темпо , темпо.
-Внимавай да не се подхлъзнеш.
-Ауу колко са му кални обувките...итн.
Той-Това ако не е сън Стамат да не ми е името.

На влашкия бряг колиба от която се чува хубава румънска песен. От колибата излиза танцувайки циганка която извиква Стамат.
Циганката-Домноле добре си дошъл, само добро да виждаш, само добро да намираш, от добро да не са отървеш. Как се е случило домноле на празник Дунава да преминеш на мене на гости да дойдеш, с мамалига да те нагостя на ръка да ти гледам и всичко да ти позная.. Всичко, и какво е било и какво ще бъде. И какво трябва да правиш и какво не трябва да правиш домноле.
Той- Не се казвам Домноле, Стамат се казвам.
Циганката-Щом ти е Стамат името знаечи си домноле Стамат.Не си ти кой да е , не се лъжа лесно аз.
Той-Ба, сиромах човек съм и то без късмет.
Циганката-Това какъв си няма ти да казваш, това аз ще казвам.Дай си ръката всичко да ти казвам.Оии,оий,оиий. Много си патил много още има да патиш и се от главата си патиш.Щото много черно гледаш и много черно мислиш.Черна магия са ти направили дай пари да я развалям.
Той-Аз пари нямам и никога не съм имал.
Циганката-Виждам аз че нямаш ама по навик си го викам.Нали днеска е празник аз за хайр ще ти гледам и всичко ще ти казвам.Черна магия ти е направена силна магия аз немога да да я развалям , ама знам кой може. В Трансилвания ще отидеш , домнола граф Дракула ще откриеш. Той много страшен изглежда, страшни работи прави ама ти няма много да се плашиш. Ъкъла му трябва да вземеш и тогава той ще ти казва какво да правиш. Ако нещо не свършиш язък си за тебе, кръвчицата ще ти изпие и тебе зян ще стори.Хайде сега хапвай мамалига и утре пътя хващай.
Той-Ммм много вкусно това нещо мамалигата.
Циганката-На гладен човек всичко му е вкусно домноле.
Той-/с пълна уста/Брей какво щях да направя? Виж в мамалигата има мравка без малко и нея щях да изям.
Мравката-Не ме наричайте мравка а се обърнете подобаващо с думите Ваше Величество.
Той-Ха говори.
Циганката-Аз и това видях домноле но исках да видя дали ще си изядеш късмета.
Той-Не късмета мравката щях да изям.
Мравката-О неразумний обръщай се към мене не с мравката а с ваше величество!
Той-Че защо нали си мравка?
Мравката-Аз съм царицата на всички мравки низший. А сега с подобаващо уважение ме извади от лъжицата си и ме положи на земята за да се заема с делата си. Казах!
Той-/на шега/На вашите заповеди Ваше Величество.
Мравката-Благодари се на съдбата че не ме изяде нищожество.Поклони се ниско в моя чест.Вземи това мравче крилце и го пази като очите си. Ако някой път изпаднеш в голяма беда нагрей го и аз ще ти се притека на помощ. Казах.!
Той-Че какво може да помогне една малка мравка пък била тя и царица?
Мравката-Само в голяма беда! Казах!
Той-Я да го прибера, че в този живот знае ли се какво и кога може да помогне.
Циганката-Сега лягай да поспиш домноле щото много път те чака и много работи има да ти се случват.
На другия ден утро, звучи румънска музика, Стамат ходи ли ходи а в залата се носи напевен дикторски текст.


Стамат си рано рани към Трансилвания погледна
И с бързи крачки ситно заситни.
Златно слънце го грееше ситен дъждец
Го поеше Трансилвания са не показваше.
Румънци комший го срещаха
С каквото дал господ го гощаваха
На добър път му пожелаваха
Много го съжаляваха и с добро споменаваха
Доде Стамат Трансилвания стигна
И крепоста на граф Дракула.
Крепоста още портите
Прилепи ужасни ги бранеха
И две лами опашати
Опашати още хвъркати.
ІЛамя-На човешко месо ми мирише.
ІІЛамя-На кой трябва да пише?
ІЛамя-На човек мирише.
ІІЛамя-Писмо ли да пише?
ІЛамя-Не да пише , мирише викам.
ІІЛамя-Като мирише да се изкъпе.
ІЛамя-Мирише на човек.
ІІЛамя-Кой е тюфлек?Не обиждай да не кажа на графа че си сляпа.
ІЛамя-Ти като виждаш защо не чуваш?
ІІЛамя-Не ми викай като на глуха.
ІЛамя-Де да беше и няма.
ІІЛамя-Кой го няма? Как да го няма, вътре е господаря.
ІЛамя-На човек мирише казвам, на храна.
ІІЛамя-Ааа. Храна няма. Господаря каза работа има храна няма.
ІЛамя-На човек мирише ако го хванем ще го изядем.
ІІЛамя-Защо да ревем?На мен не ми се плаче...
Той-Хеей има ли живи твари тука?
ІЛамя-Кой си ти? Не ти ли е мил живота че си дошъл чак тук да умреш.
ІІЛамя-Кой е горещ?
Той-Не съм бил толкова път да умирам. Граф Дракула търся.Тадява живеел?
ІІЛамя-Кой пеел?
ІЛамя-Само че за да видиш господаря ние трябва да те пуснем да влезеш вътре при него а ние от сто години не сме пущали никой .
ІІЛамя-Вярно че сто години не е идвал никой.
Той-Добре де какво трябва да направя за да ме пуснете вътре при него?
ІЛамя-Трябва да ни дадеш нещо. Той-Да но аз нямам нищо.
ІЛамя-Тогава трябва да отвориш вратата и да влезеш.
ІІЛамя-Викаше ли някой?
ІЛамя-Ти не видя ли човека дето влезе?
ІІЛамя-Каквото съм видяла видяла съм , то си е моя работа.


В двореца на граф Дракула. Всичко е оръфано изпокъсано жалко и най жалкото някакви живи мощи на нещо което е било граф Дракула.

Дракула-Кой ше ушмелява да влижа в мойте покои. Ей шега ше му ишпия кръвшицата.
Той-Домнуле граф, Стамат ми е името.От българско съм. Късмет си нямам и затова тръгнах по света да го търся. Една циганка срещнах и тя ми каза, че черна магия ми е направена и само ти можеш да я разтуриш.
Дракула-Помня преди петштотин години вшеки ден ражтурях по що магий и правех по двешта, ражвалях по що магии и правех по двеща и когото хванех му ишпивах кръвшицата.
Той-Аз за сега говоря.
Дракула-АЖ за тогава говоря.
Той-Домнуле граф, сега можеш ли да разтурваш магий.
Дракула-Тогава много можех. Пийна кръвшица ражвалям магия, пийна кръвшица правя магия. Който ме ядоша жабия мойте въмпирски жъби и му ишпия кръвшицата.
Той-Ами сега?
Дракула-Шега нямам жъби не мога да пийвам кравшица и не мога да правя магий. Но едно време като пийна кравшица и правя магий , ражвалям магий, правя магий, ражвалям магий..
Той-Значи не можеш да ми кажеш къде да намеря късмета си?
Дракула-Кой ти е кажал , че немога да кажа? Като погледнеш в мойто вълшебно огледало и ще го видиш къде ти е. Нищо не може да ше шкрие от него.Едно време когото търша и като погледна в него го откривам отивам и му ишпивам кръвшицата.
Той- Дай тогава да погледнем в това вълшебно огледало.
Дракула-Ша погледнеш , що да не погледнеш. Ама най напред трябва да ше шетя къде е?
Той-Дай да го потърсим.
Дракула-Ще го тършим, помня преди що години го търших щото някой ишкаше да погледне в него ама кой беше..
Голямо търсене пада. Падат и предмети , удрят се падат стават докато на края нещо пада на главата на Дракула и той се сеща.
Дракула-Шетих ше, шетих ше!
Той-Какво се сети?
Дракула-Няма го тука.
Той-Къде е?
Дракула –Откраднато е.
Той-Кой го е откраднал?
Дракула-Шештам ше аж кой го е откраднал и тогава щях да му ишпия кравшицата ама точно тогава ми паднаха вампиршките жъби.
Той-Значи напразно бих толкова път.На какво ли съм се надявал с тозимой късмет.
Дракула-Ша ше надяваш.Вие проштошмъртните ще ше надявате докато ще живи ние бесшмъртните нямаме на какво да ше надяваме . Само че тожи който го е откраднал е много и шилен и ще ти трябва шаюжник да го победиш и да вжемеж огледалото от него.
Той-Кожй ли пък ще ми стане саюзник.
Дракула-Аж ще ти штана шаюжник ама ти като погледнеш в огледалото да ми го върнеш. Аж пък ще те въжнаградя . Приемаш ли?
Той- Щом за това съм тръгнал, приемам.
Дракула-Добре, огледалото е в Баш Челик. Той живее в края на сръбската земя, в Черна гора. Силата му е скрита в едно черно лястовиче яиче което жаедно с ластовичката е глътнато от една лисича която живее на връх Черна гора. Не чупи яйчето преди да ти каже къде е огледалото,каже ли къде е веднага го чупи щото иначе ще те затрие. А сега вземай една от мойте лами, яхвай я и тръгвай.

Стамат отново е на път. Звучи сръпска музика, дикторски текст и Стамат яхнал глухата ламята се рее в облаците.
Високо се в небе Стамат понесе
Ламя глуха го носеше и на Стамата думаше:
Стамате момче глупаво, кой те дявол докара
Та мене на стари години разкарваш по
Земя сръпска опасна, какво съм сторила
Че на стари години със тебе геройства
Ще правя на ъкъла ти ще уидисвам
Що си Стамате на задника не стоя
Та си рахата не гледа, рахата още къщатата.
Ламьо глуха устата ти си на мене дадена
Каквото кажа ще слушаш, ша слушаш и изпълняваш
Такъв ти бил късмета , такава ти била съдбата.

Той-Карай сега към сръбско.
ІІЛамя-Какво сърби.?
Той-Към сръбско карай към Белград.
ІІЛамя-Какъв врат?
Стамат прави фуния и вика в ухото на ламята.
Той-Към Белград давай искам да видя как живеят братята сърби.
ІІЛамя-Ха взех да чувам.
Бавната инстроментална мелодия се сменя с бърза.Някъде отдоло се лей веселие. Пеят се песни, чуват се гърмежи, изобщо звукова картинка на сръбска сватба.
Той –Живот си живеят братята сърби, гледай каква сватба са вдигнали.
ІІЛамя-Защо да се вдигам нали искаше да гледаш?
Той-Сватба са вдигнали.
ІІЛамя-Важното е младите да се разбират.
На фонограма гласове от сватбата.
ІСватбар-Доди Перо доди.Гледай горе фърчи фъркат гущер.
ІІСватбар-Ей сега ще му светя маслото.
Чуват се няколко истрела от които нашите герои се отървават.
ІІЛамя-Давай да бягаме защото тия сърби са по кравожадни и от граф Дракула.
Той-Карай към Черна Гора докато не са ни затрили по братски.
ІІЛамя-Кой да ни разтрий?
Той –Ще ти стрия ушите , глух гущер такъв.Давай към Баш челик казах.
ІІЛамя-Считай че сме там.
Той-Сега пък къде ни закара?
ІІЛамя-Как кой ме накара? Нали ти ме накара?
Той –Не накара а закара.
ІІЛамя-Каква китара?
Той-Ще ти строша глухата китара. Отдолу има само джамий.
ІІЛамя- Че защо им е в джамийте китара?
Той-Защо има само джамий?
ІІ Ламя- Сигурно вярват в Аллах.
Той-Къде сме тогава?
ІІЛамя-На Албания прилича.
Той-Значи сме подминали Черна Гора.Ех късмет късмет от толкова лами баш тая ли ми се падна.
ІІЛамя-Като не искаш да падаш дръж се здраво и стига си плакал сега ще питаме някой къде сме.
Той-Кацни някъде да починем.
ІІЛамя-Дали да не кацна някъде да починем.
Той-Ей на онзи връх кацни..
ІІЛамя-Аз пък викам да кацна Той-Кацааай.
ІІЛамя-Не викай така силно ще ми спукаш тъпънчето.
Той-Намери къде да кацнеш.Като си глуха не виждаш ли какъв каманак е тука .Няма жива душа , кого ще питаме къде сме?
ІІЛамя-То тука голям пущинак. И жива душа няма.
Орле-Пиу , пиу, пригответе се да умрете.Като ви клъвна и ще ви глътна.
Той-Я какво малко сладко пиленце.
Орлето-Аз съм големият страшен скален орел и сега ще ви разперушиня.
Той-Оо значи си орле? А защо си само? Къде са майка ти и бащати?
Орлето –Търсят ме но немогат да ме намерят.
Той-А ти как се озова тук?
Орлето-Много лесно.Скочих от гнездото да летя и полетях , само че надолу. Като се приземих си навехнах крачето и куцук, куцук та до тук.
Орлето-Помня.
Той –Къде е?
Орлето-/плачейки/ В гнездотооо. ІІЛамя-Като че ли някой плаче?
Орлето-Сега като се изгубих ако ме намери Баш-Челик ще ме изяде като братчетата миий.
Той-Чакай , чакай ама Баш-Челик в тази планина ли живей?
Орлето-Цялата планина е неговаа.
Той-Спри да плачеш вече, не си ли спомняш къде е вашето гнездо?
Орлето-На най високата скалаа.
Той-Добре, добре, сега щете отнесем там.
ІІЛамя –Май някой плаче.
Орловото гнездо на връх Черна Гора.В него голям орел който пее кахърно Баладично по черногорски
Защо ме слънце гледаш а не ме сториш пепел
И защо ли гледам от високо като нийде не виждам
Децата си крилати , нито майка им орлица .
Що ме живот наказа и още почерни
Сам тука да остана и на камък да не стана.

Орлето-Таткооо, таткоо аз съм тук на високото над тебе.
Орелът-Ще откача от мъка , взеха да ми се причуват гласове по високо от мен.
Орлето-Тука тука татко аз съм на ламята.
Орелът-Значи ламя е отвлякла синът ми сега ще и видя сметката.
Кратка битка в която нашите герои нямат време да обяснят какво става. Хвърчат пера и искри, Стамат вика за помощ орлето моли баща си да спре.Суматоха!

Накрая орелът и орлето се намират в гнездото.
Орелът-Спасих те , спасих те.
Орлето-Не татко , те ме спасиха.
Орелът-Не аз те спасих от тях.
Орлето-Тате аз бях паднал от гнездото и те ме намериха и ме дохвърчаха до тук.
Орелът-Аз пък си помислих че лисицата на Баш-Челик те е намерила.
Орлето-Тя само да ми се беше мярнала щях да и одера кожичката но срещнах чичо Стамат и той и ламята му ме докараха тук.
Орелът-Тогава бързо да им благодаря. Той-Брей , че тука по високо от тополата на попа.
Орелът-Ха , ето ви и вас.Изказвам ви тържествена благодарност задето сте спасили единствения ми останал наследник.Не знам как да ви се отблагодаря. Само да знаете колко ме е страх лисицата на Баш-Челик да не открие синът ми и да го изяде.
Той-Ние пък чак тук смедошли да хванем лисицата на Баш-Челик , да и одерем кожата от нея да искочи черна лястовичка , да хванем и нея , тя да снесе черно яице в което е скрита силата на Баш-Челик.
Орелът-Значи ако я хванем страшният Баш-Челик няма да може да ни стори нищо.Той който е зачернил целия ми горд род.
Той- Разбира се.
ІІЛамя-Някой одеве ме клъвна по главата.
Орлето-Тя има един вход за дупката си и два изхода.
Орелът-Тогава да я хванем.
Той-А когато се превърне в лястовица?
Орелът-Тогава я оставете на мен.
Акцията започва .С викове подплашват лисицата, хващат я изпущат я , накрая тя се превръща в лястовица която орелът хваща, лястовицата снася яйце което пък хваща ламята но го изпуща но тогава го улавя орлето и го предава на Стамат. В този момент се разнася тътен и се появява Баш-Челик който е огромен и страшен.
Баш-Челик-Кой посмя да гони мойта лисица сега щего ударя с боздугана си и ще го забия сто метра под земята.
Той-Аз пък ще счупя черното яйце и ще издъхнеш като спукан плондер.
Баш – Челик-Оо господарю дай ми яйцето и ще те направя най богатия човек на света.
Той- За мен богатството не е проблем защото съм свикнал без него.Виж ако ми кажеш къде е огледалото на граф Дракула ще си помисля.
Баш Челик-Но то не е у мене . Аз го подарих наедна гръцка принцеса която ме излъга че ще се ожени за мене.
Той-Остава да кажеш че незнаеш как се казва?
Баш-Челик-Тя е царицата на град Лазамрук и с това огледало е погубила много хора.
Орлето-Какво го слушаш , счупи яйцето.
Орелът-Прасни го в скалата да го видим какво ще прави този който затри толкова хора и животни.
Стамат удря яицето в скалата, Баш-Челик ефекно умира а Стамат и ламята тръгват към град Лазамрук.Зазвучава гръцка музика и дикторски текст.
Стамат си в Гърция отиде и град Лазамрук намери
Глухата ламя го носеше и уморено се тюхкаше.
Стамат се беше много отчаял но беше забравил да страда.
Като снаряд напред вървеше като от война европейска.

ІІЛамя-Яяя какъв красив град да полетя по ниско да го разгледаме..
Той-Жени се виждат на всякъде, мъже няма.
ІІЛамя-Брей само жени щъкат.
Той-Това може да е град Лазамрук нали принцесата затривала мъжете с вълшебното огледало.
ІІЛамя-Да кацна пък може някоя да ме хареса.
Той-Да кацнем в двора на онзи красив палат пък каквато ще да става.
Дворcт на принцесата на Лазамрук където тя седи и отекчена от всичко се е разположила и се чуди кога ли пак ще се излъже някой да дойде за да го излъже и му вземе живота.
Принцесата-Ооо най-после от толкова години някой се реши да ме поиска за жена . Всички до сега не изпълняват задачата ми и се прощават с живота си.
Стамат-Нещо си се объркала аз съм си женен и не съм дошъл да те искам за жена а за да получа огледалото на граф Дракула.
ІІЛамя-Аз пък съм ерген ама не ми се мре.Жени ми се.
Стамат-Като гледам колко е престаряла принцесата струва ми се че сте си лика прилика.
Принцесата-Как си позволяваш да обиждаш? Сега както на всички досега ще ти дам възможност да се скриеш и ако аз с помоща на огледалото не те открия ще заповядам на палача да ти отреже главата.
Той-Добре но ако не ме откриеш ще ми дадеш огледалото и ще се ожениш за ламята.
Принцесата-Така да бъде, но имай впредвид, че в огледалото се вижда всичко което е на земята , под нея, в небето и под водата. Да видим къде ще се скриеш?
ІІЛамя-Пак ще си остана ерген.
Принцесата-До утре когато ще те видя за последно с глава.
Той-Или пък аз тебе за последно с огледало.
Принцесата напуща.
Той-Ей сега я оплескахме!
ІІламя-Помисли кой ще ти помогне защото ще си остана ерген.
Той-Като се замисля, мисля, мисля и нищо не ми идва в нещастната глава. Да имаше сега една мамалига да хапна а пък после да става каквото ще.
ІІЛамя –Те в селото не го пущат той за къщата на попа пита.
Той-Знаеш ли че в мамалигата имаше една малка мравка която ми каза да я повикам когато съм в голяма беда.
ІІЛамя-Какво чакаш, викай я!
Той-Какво ще ми помогне една малка мравка?
ІІЛамя-Като няма кой викай нея.
Той-Ти май взе да чуваш?
ІІЛамя-Щото ми се прижени.
Той-Добре, сега ще загрея това мравче крилце и...
Ефект, появявя се царицата на мравките.
Мравката-Кой ме вика , дано да е нещо важно?
Той-По важен момент съм нямал в живота си.
Мравката – Ти ли си нишший? Казвай че си имам работа.
Той-Как да се скрия от огледалото в което се вижда всичко и навсякъде ваше величество.
Мравката-Оо, научи се даказваш ваше величество.Огледалото е като всяко огледало.В него се вижда всичко но зад него не се вижда нищо.
Той-Но аз как да се скрия зад него, нали веднага ще ме видят.
Мравката-Нали за това съм тук. Ще ти дам едно мравчо яйце като го хапнеш в уста ще станеш малък като мравка , и ще се скриеш на обратната страна на огледалото.Когато не те намери принцесата и се предаде ще го изплюеш и пак ще пораснеш. Тогава вече огледалото е твое.
ІІЛамя-И аз ще се оженя.
Мравката-Като ти е толкова акъла. Ето ти двете яйца.
Той-А къде е огледалото?
Мравката –Тя ще го донесе сутринта.
На другия ден принцесата идва тананикайки си песничка с огледало в ръка а ламята поднасяйки и цвете подхвърля каквото се е получило от Стамат на огледалото.
Принцесата-Да видим сега къде се е скрил този тарикат?До сега хиляда мъже са се опитали да се скрият и не са успели.Той да не се мисли за по умен от тях.И неговата глава ще падне като презряла круша.
ІІЛамя-Ако не го откриеш се женим, нали?
Принцесата-На толкова принцове отказах че вече и за магаре да се оженя ми е все едно.Но сега най-напред да проверим по земята./Върти се навсякъде гледа в огледалото и търси Стамат но никъде не го вижда/Колко интересни неща има по земята а него го няма.Да огледам и под земята. И съкровища виждам и подземни богатства но пак го няма.Я да видя на небето. Птици виждам, облаци, циклони и антициклони само него не виждам.Сигwрно е във водата.Колко интересно , и плуващи кораби виждам и потънали , и острови , и морски съкровища само този човек не виждам.Ти ще ми кажеш ли къде е.
ІІЛамя-Да, да , че да не се ожениш за мене.
Принцесата-Добре де предавам се, ще се оженя.
Точно тогава Стамат се появява на сцената.
Той-Давай тогава огледалото да видя къде ми е късмета.
Принцесата-Само при условие, че ни станеш кум. Той-Ще ви стана кум но първо ще трябва да отида до моето село да видя какво прави женичката ми защото много съм се затъжил за нея.
Принцесата-Няма защо да ходиш до там погледни в огледалото и ще видиш каквото ти трябва.
Той-Вярно.Дай го бързо.А жена ми полива цветята на двора с някъкво малко момченце което прилича на мене.Това е моя син. Ураа.Яяя и козата си има малко козле, леле колко е красиво.А какво е това под земята до стобора.Олеле майчице ама там има заровено съкровище.Стамате, Стамате че то късмета си бил в дома ти ати балканите обиколи да го търсиш.
ІІЛамя-И мене да ожениш.
Принцесата-Нас да ожениш.
Той-Давай ламьо да те яхам че сватба без кума не става а и синът ми ще бъде шафер.Като гледам така и късмет мога да ви донеса.Само до мойто село да идем и после всичко ще е както трябва.
Принцесата-И бързо се връщайте че ми се жени.
ІІЛамя –За отрицателно време сме тук любима .
Финалът е от стоп кадри от сватбата където се явяват за поклона всички герои от пиесата без Баш-Челик които поздравяват младоженците и се покланят на публиката.


КРАЙ