автор: kia

Протегна ръка към жената срещу себе си и яростно впи нокти в бедрото й.
Злобата, която изтече от пръстите й се вля в тялото на голата. Причиняваше й болка и очакваше реакция. Някаква.
- Така сигурно те боли? Въпросът увисна в струята въздух, издишана, докато го задаваше.
Голата се усмихна, с плавно движение отметна кичур коса от челото си и въздъхна.
- Защо ти е толкова трудно да ми отговориш? – простена жената
- Защото нямам идея за какво говориш – усмихна се голата.
- Мисля, че взаимоотношенията ни са в криза – разсъдливо отвърна жената.
- Ето, отново говориш завоалирано. Кога сме имали връзка? Аз не те познавам! – учуди се голото тяло и се залепи за стъклото на прозореца, за да го видят случайните минувачи.
Залез е. Червено – лилави слънчеви лъчи се състезават с лек вятър по улиците на града. Нежно шепнат на пешеходците: „Вижте колко сме красиви” и леко ги подръпват за ръкавите. Нито един не обръща внимание на лъчите. Хората не виждат червено-лилавата светлина и забързано я подминават. Други, доста невнимателни , удрят лъчите с телата си. Боли. А болката от удара разкъсва ефирната им материя. Натъжени, лъчите отлитат с писък към гълъбово синьо небе и умират. Вятърът организира панахида в тяхна памет и довлече за публика боклуците от контейнерите на две градски улици. Събитието беше шарено и миризливо.
Сноп умиращи лъчи погали голото женско тяло. Лицето му първо ги привлече. Сърцевидно, с гладка кожа и пори, чисти като водата на седемте рилски езера. Младо лице с безизразно изражение.
Тялото с гордост носеше красивото лице, но напоследък забрави за себе си. По иначе идеално оформения задник се забелязваха наченки на целулит и стрии. Бели, едва забележими цепнатини в кожата, опасваха ханша. Гърдите бяха сносни, но пластичният хирург би казал: „Само леееко повдигане и ще бъдат съвършени”.
Неочакван удар по гърба накара тялото да се превие. Голата се обърна с лице към жената. Разбираше какво се опитва да направи и не отвърна на удара. Обърса струйката кръв от кожата си и отново се залепи за стъклото.
- Изглеждаш ужасно - злобно натътрти жената и стана от леглото. Някога полагаше грижи за себе си.
- Предполагам – отвърна тялото.
Жената обхвана с дясната си ръка лявата гърда на голата и я стисна с всичка сила.
- Погледни я – заповяда на тялото. Виж колко е отпусната и мека. Какво ти става по дяволите!
Голата извърна поглед към гърдата си. Плътта й изглеждаше като желе в ръката. Каша от кожа и съединителна тъкан с разранено зърно.
- Това, посочи зачервеното зърно жената, – може да е опасна инфекция, а ти не правиш нищо по въпроса. Можеше поне да си запишеш час при лекаря.
- Можеше – промълви тялото.
Имало едно време, когато голата живеела в телесния рай. Поддържала тялото си ежедневно с тежки физически тренировки. Но без очевидна причина, голата се отпуснала. Загубила желание за каквото и да е усилие. Факт, който жената й натякваше постоянно. Не й ли омръзна?
- Погледни това, просъска жената и завря под носа на тялото пепелник, пълен с фасове. Тук преброявам поне 30-ина фаса. Защо се тровиш така.
- Защото имам тяло, което да тровя – подсмихна се голата. И запали цигара.
Димът потъна някъде в нощта. Опита се да стигне до гроба на лъчите, но не успя. Със сетни сили запази минута мълчание в памет на слънчевите лъчи и се разтвори във въздуха.
Тялото пое глътка от него и остави кислорода да освежи мозъка му. Голата харесваше този час на денонощието. Зяпаше си през прозореца и пожелаваше лека нощ на заспиващия град. Обикновено пушеше цигара след цигара, за да подслади гледката. Опияняваше я мисълта, че това миниатюрно тютюнево изделие може да я вкара в гроба. Въображението й рисуваше картини на почернели от катран органи. На повехнала, напоена с никотин кожа. Димът обикаляше вътрешността на тялото й и оставяше своя миризлив отпечатък. Утешаваше се, че смъртта може да настъпи във всеки един момент и да й предложи друга райска алтернатива – на несъществуването.
Междувременно жената се зави с две одеала и свря глава под възглавницата. Не искаше да вижда голата. Усещаше присъствието й и това беше достатъчно в момента. Преди години двете бяха толкова близки, че нямаше нужда дори да се виждат. Поддържаха дистанционна връзка, колкото да знаят къде се намират. Не разбра как се разминаха във времето. Просто се случи. Може би причината беше онази работа, която голата отказа. Страхотната работа. Идеалната работа. Защо отхвърли предложението, не разбра. Тялото пусна смс: „Работодателите ми се видяха отблъскващи. Случи се това, което исках да се случи. Отказах”. Последните му думи. То спря да й говори.
След месец мълчание, жената пое инициативата и я повика при себе си. Да се убеди, че голата я има изобщо. Тогава започна увеличението. Пропастта между тях зееше като помийна яма. Отблъсква те не видът й, а вонящият й навик да събира биологични отпадъци. За да усети присъствието й отново, трябваше да увеличи образа й. Приближи се достатъчно, видя порите върху кожата й. Усети погледа й върху себе си, погали я с дъха си. Така двете се озоваха на части от милиметъра една от друга.
Голата я гледаше като непозната. „Не ви познавам” – каза тя в ранния следобед на 12.05. Седяха в любимото си кафе на площада. Вятърът откъсна цветове от черешово дърво и ги поръси в чашите им. „Пийте” – заповяда той.
Не пиха. Върнаха се обратно в мезонета и легнаха една до друга голи. „Живяхме прекалено дълго разделени” - мислеше си жената. „Може би й трябва време отново да се опознаем”.
Отметна завивките от себе си и погледна към тялото. То не се обърна. Само отвърна с равен тон: „Зяпаш ме.”. Покри се отново със завивките. Идваше й да го удари. Нараняваше голата постоянно – дали с думи, дали с удари – с идеята да предизвика реакция у нея. Някаква.
Но винаги изпитваше желание да продължи с ударите до смърт. Да бие всеки атом от тялото, за да изтръгне поне един нормален отговор от устата му. В крайна сметка голата вреди повече на нея, отколкото на себе си. Скоро ще бъде жена на 30 без особени перспективи – професионални и житейски. Благодарение на тялото.
Изрита одеалата и отново погледна към голата. Ядът на жената растеше като паразит. Червейчето на отчаяна злоба поглъщаше лакомо останалите й емоции и наместваше угоеното си телце сред нейните тъкани. Тя избухна.
Самата не го очакваше. Ръцете й сграбчиха нощната лампа и с всички сили хвърлиха предмета към голата. С малка крачка встрани избегна удара.
- Очаквах го. Достатъчно смислен отговор ли е? – саркастично попита тя.
- Напълно – отвърна жената и удари тялото с юмрук през лицето. Цепна лявата му вежда и кръвта за пореден път нахлу в сюжета.
Ехидна усмивка обхвана устните – от ухо до ухо.
Жената и голата се изправиха една срещу друга.
- Отвращаваш ме – каза първата
- Ти мен повече – отсече тялото. Повика ме, а сега не знаеш как да се отървеш от мен преди да разбия живота ти.
Жената наистина не знаеше. Червейчето обаче – да. Само то забеляза огледалото зад тялото. Допря се леко до ухото й и подшушна „Огледалото, бейби”.
Тя разбра. Приближи се до стъклото и го удари с двата си юмрука. Звукът от счупеното огледало отнесе със себе си другата. Отражението на почти 30-годишната гола жена умря на парчета.