автор: Marta

Високо горе в небето
растат зимните замъци,
през ноември още мъници
от пухкави бели камъни,
от меки блокчета облачни,
с прозорчета от дантели -
през декември си вирват кулите
и връзват байраци корделени.
През декември растат спокойно
широки, високи стени,
крепостни ровове, бойници,
стълби, колони, врати,
които зейват широко
Зимата да излезе,
по невидими нейни пътеки
тук, на земята, да слезе
да заледи тревата
след стъпките си,
да заскрежи - захароса -
дърветата,
по всички градини и къщи
да се подпишат ръцете и.
Горе във зимните замъци
сам да вилнее Студ,
да блъска стените с юмруци,
да развърти леден чук,
да потроши всички прозорци,
колони, кули, врати,
върху земята и хората
сняг безспир да вали,
Студ да стори зимните замъци
само на пух и прах,
да се сипе на преспи
отгоре пресен
сняг, сняг, сняг...
Да няма къде Зимата
след това да се прибере.

И с децата навън по пързалките
цяла зима да бъде дете.