автор: lenami19

Прости, живот,
живея те назаем -
не са ме питали
преди да ме заченат,
но всеки ден
си плащам тежък наем -
дишам и не падам
на колене!

Прости, живот,
аз често оцелявам трудно,
обичам и греша,
но винаги усещам
мисълта си зорко-будна
и свойто право
да бъда себе си
със нокти отстоявам.

Прости, живот,
макар и непоискан,
от теб не се отказвам.
Макар и често
да си трудна истина
си казвам:
Каквото е - да бъде!
Каквото искам - да е повече!