автор: betina

Светът ми отесня.
Не се побирах
във кукления свят,
скроен за мен.

Бях тиха и смирена...
Но разбирах –
ще се надскоча
някой Божи ден.

Тунелите зад мене
ослепяха,
а аз прогледнах.
Исках светлина!
Когато вярваш,
знай, ще ти се случи
да минеш
под небесната дъга.

Научих,
че животът е катерене -
домогване без дъх –
поне до риф...
Признавам си,
понякога пълзене е,
цена която плащаш –
да си жив.

А жив ли си –
хич не си брой парите –
парите –
дал ги Бог –
не си богат…
Поне да бъдеш себе си,
опитай...

Сам себе си.
Единствен.

Уникат.