автор: Izabella

Ти си червеят
в моята ябълка,
за когото копнея.
Всеки път
спомням си
сладостта й,
и вкусвам от нея.
Ти си тъмното,
диво петно
по фотографската
синтетичност.
Ти си
необходимото зло
на оцеляващата ми
идентичност.
Ти си
гърчещ момент
в идеалистичната ми
система.
Ти си миг
на живот
и на смърт,
срастнал се
с мене.