автор: zinka

По заръка на Ангар:
"...стига вече.... напъждай я ! "

Какво си се втренчила в мене, Любов-нелюбима ?
У мен ли отново реши да си правиш гнездо?
Та в този живот още толкова прелести има-
върви си от мене, Любов, и не питай защо !

Аз искам и други неща да прозра, да погледна,
ще вкуся от всеки друг плод в който няма любов,
не искам да палиш в ума ми искрица поредна -
върви си от мене, Любов, и не питай защо !

И стига шептя, че светът е създаден за двама,
та аз съм един – дори незелен крокодил,
брезичката бяла в душата ми вече я няма-
върви си- по живо по здраво с ей тоя пасквил !

Инат си, инааат! Недей ми подпява за тръпка
и стига въздиша – Ангар ти се смее, Любов -
направо си смешна със тази „...начупена стъпка..."
отлитай от мене – сега ! И не питай защо !

Но ти, като гледам - не ще ме оставиш на мира-
запънало своята воля – магаре на мост!
Добре ! За последно - черпИ по една светла бира !
Преди да си тръгнем и двете - за Хулите - тост !