автор: silence

(в съавторство с ... него)
Поставям тялото й внимателно на леглото. Навеждам се бавно и я целувам малко под пъпчето. Вдъхвам аромата й, разтварям леко устни без да ги отделям от кожата и започвам бавно да вкусвам плътта й. Близвам по-надолу, смъквам малко полата й така че да се открие цялото хълмче и минавам по границата му с език. Повдигам леко блузката и притискам тялото й към устните си, които минават по най-долното й ребро.
Поставям бедрото си между нейните, притискам се леко и заравям глава между гърдите й. Очертавам ги с ръце, целувам зърното на едната пред дрехата, захапвам го леко и галя лицето си с него. Целувам изящния й врат, минавам от ухито към брадичката и докосвам едва-едва края на леко разтворените устни.
Всмуквам бавно големия пръст на крака й. Плъзгам ръцете си нагоре под полата и ги следвам с устни. Без да бързам. Целувам вътрешната част на коляното й, а ръцете ми галят нежната кожа на бедрата. Още по нагоре, обхващам дупето й с длани, а езикът ми оставя мокри следи около триъгълника. Тялото й се притиска към лицето ми, усещам вълните от желание, които минават през него. Повдигам я и започвам да пия, а стаята леко се върти около мен.
- Господине ... господине ...
Отварям очи и я виждам наведена към мен. Разтърсва рамото ми и казва с усмивка:
- Пристигнахме.
Кимам леко замаяно и почти успявам да отговоря на усмивката й, когато тя се изправя и ивицата гола плът между фанелката и дългата й пола проблясва пред очите ми. Проследявам движенията й с поглед, изправям се и слизам след нея.

Обичам първия миг, в който виждам морето. Стигащо до хоризонта, светло-синьо и святкащо на безброй места от сутрешното слънце. Тя стои пред него и маха с ръка на едно приближаващо се такси.
- Ще се видим на конференцията, нали?
Поглежда ме леко изненадано, свежда поглед към рекламната папка, която се подава от чантата й, кимва ми с лека усмивка и влиза в колата. Затварям вратата след нея, загледан в движението на косата й. Махам за довиждане и се опитвам да прочета по устните й името на хотела.

Малко по-късно се разхождам по плажа. Сам, в пълна тишина, която шумът на морето и крясъците на птиците само допълват. Мисля за съня си. За еротиката, която моята случайна спътничка излъчва. За красотата. За спокойствието. За прекрасния свят около мен.
Сядам на една скала и оставям очите ми да се насладят на гледката. Отпускам се по гръб и се усмихвам на няколкото искрящо бели облака в безкрайното синьо небе. Унасям се ...

Толкова е смущаващо.
Какво ми става изобщо? Аз - сериозната и улегнала жена - да се замечтая така.
Защо погледа на мъжа срещу мен малко преди да заспи ме разтревожи така? Тези очи...миг преди да се затворят ме примамиха да се гмурна вътре. Докоснах погледа с моя, но той ме засмука и аз - малката тресчица в океана от емоции - се полюшвам по успокояващите вълнички. А те ме чакат. Чакат да приспя бдителността си за да ме повлекат към дъното. Увличат така както дълбоката бурна река привлича самоубийците или бънжито търсачите на силни усещания. Потъвам и вече нищо няма значение. Давя се. Така и не можах да се науча да плувам там. Времето спира. Вече няма вселена. Има само днес.
Притварям очи и се оставям на усещането. Почти усещам горещата целувка малко над голото си пъпче. Не е "почти". Настоятелните устни ме вкусват и аз се извивам предлагаща плътта си. Усещам как полата ми се смъква. И после...о! после една влажна пътечка очертава ръбчето на хълмчето ми. Потапям се. Гмуркам се още по-надълбоко.
Хладно. За миг ми стана хладно. Само за миг при вдигането на блузката и зърната ми настръхват. След това ме стоплят устните. Онези.
А бутончето ми долу тръпне. Иска да е докосвано. Сякаш разбрал това той веднага мушва бедрото си и ме притиска. Вече мъркам като коте и сама не зная как се оттърквам с леки движения на дупето. Дори не усещам кога зъбите му леко са захапали зърната ми.
Топло. Дъхът по вратлето ми е толкова топъл. Настръхвам. Целуни ме пак там под ушенцето. Още.
Горещо. Устните пълзят по вътрешната страна на бедрата ми. Ръце обхващат дупето ми, а аз безсрамно го предлагам. Влагата, която струи от мен е посрещната от друга влага.
- Трясс - съседката по седалка изтървава гсм-а си на пода.
Оглеждам се. Пристигаме. А той спи. Спи с една хитра и доволна усмивка. Какво ли сънува? Навярно някоя гореща красавица. Не и мен с тази скучна дълга пола и съсвем обикновена фанелка.
Ще го събудя. Така поне за миг ще го докосна.
- Господине ... господине ...
Отваря очи и ме вижда наведена към него. Разтърсвам рамото му и казвам с усмивка:
- Пристигнахме.
Кимва ми леко замаяно и почти успява да отговори на усмивката ми.
Знам, че проследява движенията ми с поглед, но не смея да се обърна.
- Ще се видим на конференцията, нали? - изниква зад мен докато чакам за такси.
Поглеждам го леко изненадано, свеждам поглед към рекламната папка, която се подава от чантата ми (аххх, издайница такава), кимвам с лека усмивка и влизам в колата.
Ами сега?

Гледам го от прозореца на хотела и не смея. Чувствам се добре - така скрита зад завесата и все пак ме тегли нататък към плажа. Изглежда толкова сам, в пълна тишина, която се допълва сам от шума на морето и крясъците на птиците.
Дали мисли за съня си?
Странна еротика се излъчва от този мой случаен спътник. Виждам небрежно пъхнатите в джобовете ръце. Крачи бавно. Подритва случайни камъчета по пътя си. Зарява върховете на обувките си в пясъка. Толкова е спокоен.
Иска ми се да съм пясъка около него. Да вляза потайно в обувките му, да пропълзя нагоре под панталоните, да обходя мускулестите крака и нагоре към сърцето, към брадичката, към устните...
Сама не разбирам как взимам жилетката си и тръгвам към него. Вървя бавно. Но не защото се колебая. Искам още веднъж да си припомня изживяването, което донесоха неговите очи. Дали може да се превърне в нещо истинско? Почти се спъвам в топка водорасли. Пак съм затворила очи и съм се размечтала. За страсни целувки, почти грубо проникване, тихи стонове, запотени тела...
Крачката ми се усилва. Вятъра подухва леко краищата на жилетката. Погледът - устремен към уголемяващата се мъжка фигура.
Виждам го как се покачва на една скала. Сяда и вперва поглед в морето. Дали очаква някоя русалка? Отпуска се по гръб. Дали няколкото искрящо бели облака в безкрайното синьо небе му приличат на пухени възглавници?
Обувките ми леко се подхлъзват по скалата. Изкачвам се. Виждам затворените му очи и онази автобусна представа ме блъсва отново. Вече не съм аз. Няма нищо рационално в мен - цялата съм кълбо от похот смесен с нежно вълшебно копнеже. Присядам до него и притеглям ръката му в скута си. Луда съм.


Искам.
Целувам нежната кожа на лицето й. Устните. Брадичката. Отдолу, гушата. Гърдите, корема, бедрата, плъзвам език по дупето, влажна всеобхватна целувка покрива женствеността й. И всичко това... едновременно. Нежно. Освен това - страстно. И грубо. С проникване. От която тя изпъшква страстно. А тихите й стонове продължават да галят ушите ми.

Свършваме, едновременно. Впити един в друг. Но не стига, тц, не-не. Трябва още. Какво ли... не е секс, определено. Въздух, слънце, баня, прелитащи покрай нас дървета, храсти и хълмове. Разливаща се приятна умора в мускулите. Смях. А вече напича. Водата се плиска на някакви си метри от нас ... под нас, над нас, около нас. Плискаме се като малки деца, гоним се във водата до пълно изтощение и се просваме на пясъка.

След което пак баня, елегантни дрехи, големи стаи, тихият шум на климатиците, лекции, въпроси, лек обяд, оживени разговори между приятели в страстта си и врагове в бизнеса, които не са се виждали като че ли от хиляда години. Следобед ... и отново вечер, неповторима като предишната.

Отварям очи и сядам на леглото. Измивам се, обличам фанелка, скачам в късите панталони и излизам. Взимам топли кроасани, сок и кафе, намигам на хлапето, което притичва покрай мен, проследявам го с поглед и спирам очи на двете жени, които си говорят до него. Внезапно желание да ги имам преминава през тялото ми. Без предварителна игра, без да ги събличам дори, да премина през тях като пламък и те дори да не разберат какво е ставало през няколкото секунди, в които са били мои.

Тръсвам глава, усмихвам се в себе си и се качвам в стаята. А тя още спи. Махам внимателно завивката, сядам на ръба на леглото и се наслаждавам на голото й тяло. Красива е. Отваря очи и бавно ми се усмихва. Целувам я нежно, а тя поглежда към закуската, очите й блесват, а усмивката й става закчлива. "Хайде, съкровище, ще ти трябват силички" - намигам и аз и отивам да дръпна пердетата. Чувам зад себе си течаща вода, замислям се за миг и събличам дрехите си с рязко движение.

А навън птичките продължават да се надпяват ...