автор: belosnejka

Тропосах скъсаните думи.
Със канап.
Оръфани са кръпките.
Парцалени.
Иглата смъртно хапе.
С змийски нрав.
Следи от бод личат.
И нишките са алени.
Приших си джоб.
За празните надежди.
Скъсих мечтите.
До коляно.
Отмервам три пъти.
Един път режа.
Канапът скъса ли се,
пак ще вдяна.
Разпорените мисли
кърпя в синьо.
Оловни копчета
държат ги здраво.
Нарекох кройката
с най-истинското име:

„Живот”.
На грешки нямам право.


08.12.2008 г.