Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: fripiashop
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13942

Онлайн са:
Анонимни: 380
ХуЛитери: 1
Всичко: 381

Онлайн сега:
:: Lamarinnn

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗа страстта...
раздел: Приказки
автор: Karamazov

На най-високия клон на най-високия бор в гората на високата планина стоеше врабчето Стоянчо. Стоянчо оглеждаше гората така сякаш той я освеяваше.
Загледа се в ниските ели - погледна ги бащински сякаш казваше: "Ох, милите!" Отправи поглед към малките, тихи храстчета и им "каза": "Бъдете спокойни, тук съм и ви гледам!"
Стоянчо събра колкото може въздух в малките си дробчета и въздъхна...
Нещо трепна! Там... в далечината... Нещо червенее и го вика. От кога само чакаше този момент Стоянчо. Бързо той прикрепи поглед върху червеното нещо, подскочи и... се стрелна. Очите му бяха "заковани" в него, сякаш огромен ластик издърпваше малкото му наперено телце,
Въздухът свистеше край Стоянчо, а крилете му пърхаха ли пърхаха... Червеното нещо все повече се приближаваше, "За МЕН си, само за МЕН...!" - крещеше Стоянчо, "За МЕН..." Прас!
В първия момент Стоянчо не разбра какво става "Кой? Какво? От кога? Защо?". Невидимата стена спря устрема му. След удара врабчето се стъписа и забрави да размаха криле. Мъничето се носеше надолу и колкото повече се питаше "Как?", толкова повече се приближаваше до земята.
"Как се случи всичко това? Никога няма да достигна червеното нещо. Не мога, не съм достоен, не мога, никога не съм могъл, не биваше да..." Малкото сърчице се пукна още преди Стоянчо да падне на земята. На земята сред стотици пернати телца на други врабчета...


Публикувано от BlackCat на 31.01.2004 @ 00:03:01 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   Karamazov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.75
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.10.2021 год. / 18:34:50 часа

добави твой текст
"За страстта..." | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.