Държа те.
В сърцето си
аз те държа.
С ръцете си
чувствам те...
имам те цяла.
Гореща си -
стапяш в мен
твърдостта
и правиш я
пъплеща лава.
Държа те.
В съня си
до мен те държа.
Гората е дива
и тъмна
дъбрава.
Как трудно
открива се пак
онова,
там що си изгубил –
кърфица сред
плява.
Държах те!
Но беше
тъй тъмна,
тъй гъста
нощта
и хлъзгаво-стръмна
земята.
Изчезна ли ?!
Няма те!
Проклета да бъде
онази ръка,
която
отвлече те.
В съня си
те губя!
В сърцето си – не!
Гората
не може
от там да избяга.
Но, вярвай ми
дойде ли тук
зная, че
ще бъде
жестоко,
жестоко
наказана.