автор: alef

Отдавна ме няма
и нищо не помни чертите ми-
не ги издълбах
по стените се стичат графити
на
с посоки
преситени кораби
свиват платната си
в
изгрева
части от лято
набъбват-
делят се митозно
оранжево-вятърни стъпки
от сън
са следите
по ситния пясък
прецеждащ небето
е
урнен
от храма в сърцето ми...
Капка съм.
Раждам море.