автор: bedstvieto

Когато те открих, знаех че е време да започна с дългото немедикаментозно лечение на душата си. Беше започнала да прекалява с воплите си, а склонността и към депресивни състояния ме поваляше за дни в леглото, където отдадена на съжаление да бозая поредната доза смешни романи.

Когато те видях за първи път усетих слабост в колената. Като знак и потвърждение, че остериопорозата ме е подгонила на млади години или ставните ми връзки са изчерпали запаса си от хрущялна тъкан. Слабостта в краката обаче, беше изместена с онова странно бодване в стомаха, което кара цялото ти тяло да изтръпва. Погледнах пак, за да преценя къде ме омаломощава повече и локализирах стомаха.
- Аха, казах си, това е то! Любовта ми чука на вратата.
Импресията, която ме връхлиташе напоително и ощастливително, се менеше с настроение на дълбоко съмнение и огорчение в миговете, когато за теб моето съществуване се свеждаше до дневната досада. Изяждах в ума си всеки спомен, полепнал от емоция. Припомнях така желаните картини и ги подсилвах с окаяните щрихи на влюбените гълъбици от Мопасановите времена. Влудявах се сама и чаках по-добрите времена, в които ще регистрираш влетяването ми в живота ти.
И аз влетях, с цялата енергия на едно торнадо. С горещата мощ на вулкан от Кракатау. Поливах те с лавата на чувствата си, без да се замислям, нали аз така правя?:) Да те засипвам в изпепеляващата пепел на желанието ми бе лесно. Да те поискам за себе си, беше егоистично. Но и ти ме поиска... защо да се самообвинявам? Вечер, когато си далече те храня с магии... Силни и непоколебими, точно насочени в сърцето ти.
Не ми помагат на мене обаче. Не ме карат да повярвам, а се уморих да ме лъжат. Уморих се да се страхувам. Уморих се да се подчинявам.
Ще ме поискаш ли волна като вятъра, да те връхлитам с бурите? Ще ме пожелаеш ли бясна с морето, да разбивам вълните си яростна в пристана ти. Ще повярваш ли, че заедно ще докоснем звездите? Ще ми кажеш ли, че ме обичаш...?
Ако се питаш, коя е онази фучащата с метлата в сънищата ти, която разгонва порно кралиците след 12, това съм аз. Ако се питаш, коя е онази, амазонката деряща те с оголени нокти, това съм аз. Ако се питаш, коя е вълчицата, която изпива ти силите, а после кротко си ляга до теб, пак съм аз. Не питай! Вземи ме с цялото щастие и радост, които можеш да изпиташ. С всички огорчения и разочарования, които ще те очакват на завоя по пътя, който ще преминеш с мене. Не вярвай, че аз съм идеалната, няма такива. Не искай да съм силната, защото моята сила я черпя от тебе. Не чакай да бягам след тебе, защото съм жена, а по-природа сме мързеливи и обидчиви. Но се надявай, че те обичам, без да се доверяваш завинаги. А аз ще ти покажа колко мога....