00:20
Сигналът за бедствие дойде ненадейно и по неписаният закон на злата съдба във най-неподходящият момент. Беше малко след полунощ. Корабите в района щурмуваха вече от два дена.
Обширна област на ниско налягане донесе побеснели от недоволство бурни ветрове и океана гневно кипеше. Огромните вълни сякаш изпитваха удоволствие да подмятат безпомощните корабите из водната пустош. Сякаш искаха да докажат още веднъж, по своят неповторим начин, превъзходстовото си над човешкия технологичен прогрес.
Досадната и най-малко желана аларма на сигнала за бедстиве захапа заядливо и без това тягостната обстановка на мостика. Дежурният помощник отиде да спре звука на алармата и да прочете съобщението, тайно надявайки се ,че това ще е поредната „фалшива „ тревога. Капитана зачака доклада на помощника, като внимателно следеше „поведението” на кораба в клокочещото море. За последният час плавателният съд беше изпитал няколко пъти силно и бързо накреняване на двата борда, което го караше да мисли, че има опаснот от „параметрик роллинг” феномена. Затова, след като намали оборотите на главната машина и смени курса на кораба, наблюдаваше да види какъв ще е резултата.
Дежурният помощник се приближи и тихо докладва :
- Кептън , кораба „Форчън сплендър” , който се намира в раойна е получил огромна пробойна в машинно отделение. Готвят се за напускане.
- Имама ме ли потвърждение от Брегови Спасителен Координационен Център?
- Все още не! Но съгласно координатите сме много близко до тях.
- Постави позицията на картата и нека да видим.
След няколко секунди поставената на картата позиция недвусмислено определи курса на последвалите събития.
Капитана се присегна, взе телефонната слушалка и позвъни :
- Старпом! Добро утро! Обади се на Боцмана и елате на мостика!
Затвори за секунда и набра нов номер:
- Добро утро , шефе!
- Няма да е за добро , Кептън, щом ми звъниш по това време!
- Прав си шефе! Ела на мостика!
Постави телефонната слушалка обратно , замисли се за момент, после си пое дълбоко дъх и заповяда.
- Втори изпрати потвърждение на сигнала за бедствие! Насочваме се натам!
- Слушам ! – отвърна сухо вахтеният помощник.
И двамта знаеха какъв риск поемат, но и прекрасно си даваха сметката, че ставаше въпрос за спасяването на нечии живот – живот на братя по съдба.
00:35
Старпома, Шеф- механика и Боцмана влезнаха на мостика, поздравиха и се приближиха до Капитана.
- Господа! – започна Капитана и погледна първо към Старпома, а след това към Шефа и Боцмана! - Положението е следното. Имаме кораб търпящ бедствие на около 50 мили от нас. Съгласно полученото съобщение, машинното оделение е наводнено и се готвят за напускане. Ние сме най-близко. Вече се насочихме към тях. Искам да подготвите кораба и екипажа за оказване на помощ. Въпроси?
- Всичко е ясно, Кептън! – отвърна Старпома, като повдигна веждите.
- Когато наближим и имаме повече информация, ще определим точният план за действие. За сега нека се подготвят всички спасителни средства , включително и запасните такива. Домакинска команда да подготви храна, топли напитки и одеала. Искам всички с включени уалки-талки-та на 83а.
- А какво ще правим ние от машината?
- Пригответе машината за маневриране. Хидро-метеорологичната обстановка е много сложна, което означава,че имаме право само на един опит. Постарайте се, да дадете максималното от машината.
- Ясно, Кептън! – отвърна Шефа ,като си задърпа брадата многозначително.
- Значи се разбрахме! Действате стегнато и отговорно. И.... Господ да ни е на помощ! – добави тихо капитана, докато ги изпращаше.
Присегна се, взе си уолки-талки –то и като го включи на 83а ,зачака.
- Втори, постави едното УКВ на 16, а другото на 13. И дай да видим, дали ще успеем да се свържем с „Форчън Сплендър”.
Вахтеният помощник настрои бързо УКВ-та и докладва :
- Кептън, готово!
Капитана взе трубката на УКВ-то. Подържа я за няколко мига, тихо прошепна нещо и ясно и виско извика „
- „Форчън Сплендър”, „Форчън Сплендър”, „Форчън Сплендър”! Вика ви „ Милениум Грейс”! На връзка!
Настана тишина. Всички със затаен дъх, напрегнато очакваха отговор от „Форчън Сплендър”.
04:50
Ехото от „Форчън Сплендър” се показваше плахо на радарният екран , силно заглушавано от смущенията предизвиквани от бурното море. Последните часове преминаха в трескава и много прецизна подготовка.
- „Форчън Сплендър” на „ Милениум Грейс „!
- „Милениум Грейс” на „Форчън Сплендър”! Виждаме ви на радара. Ние сме готови за напускане. Какви са вашите действия? Преминавам!
- „Форчън Сплендър” на „ Милениум Грейс „! Ние също ви виждаме. Имаме още около час и половина, докато се приближим на безопасна дистанция. Ако можете да останете на кораба до зазоряване , ще бъде добре! Преминавам.
- „Милениум Грейс” на „Форчън Сплендър”! Разбрано. Ще стоим на кораба докато е възможно. Машинното е затопено до пловината. Боим се пукнатината да не тръгне към задният товарен отсек. Преминавам.
- „Форчън Сплендър” на „ Милениум Грейс „! Разбрано. Идваме възможно най-бързо. Бъдете готови. Преминавам!
- „Милениум Грейс” на „Форчън Сплендър”! Разбрано. Чакаме ви! До връзка!
- „Форчън Сплендър” на „ Милениум Грейс „! До връзка!
Двата кораба потънаха отново в могъщата и сурова прегръдка на океана. „ Милениум Грейс „ си проправяше бавно път към „Форчън Сплендър”, неуморно сражавайки се с разгневеното море. Вълните прииждаха една след друга – огромни и безкрайни до отчаяние. Но той напредваше – една неумолима и жестока битка със стихията.
0543
Дрезгавината на утрото донесе утехата на настъпващият ден, с надеждата че разгневеното море ще покаже малко милост. Няколко чифта , зачервени от неспане очи, внимателно изследваха хоризонта. Или по-скоро онова , което наподобяваше хоризонт. Небето и морето се бяха слели в една, свикаво мрачна маса, обилно напоявана от убийствено мъртво вълнение. Всичко по мостика беше разпиляно, намирайки своят собствен екуилибриум в битката между човека и природата.
- „Милениум Грейс” на „Форчън Сплендър”!
- „Форчън Сплендър” на „ Милениум Грейс „! На около 4 мили сме от вас. Подхождаме от наветреният ви борд.
- „Милениум Грей ..... – гласът внезапно заглъхна.
Капитана сграбчи инстинктивно слушалката и изкрещя :
- „Форчън Сплендър” на „ Милениум Грейс „! Чувате ли ме? Отговорете!
Страховитото мълчание на ефира, подтвърди опасенията на капитана
- Кептън, ехото на Форчън Сплендър изчезна от радара – докладва с треперещ глас вторият помощник.
- О, Господи.Имай милост! – почити изстена капитана. – Имай милост!
Изминаха няколко мига в тягостна тишина. Изведнъж на радарният дисплей се появиха маркери от Радар транспордер.
- Занчи има оцелели! – радостно извика капитана. – Старпом , започваме последната фаза на подготовката. Най-вероятно ще са в спасителната лодка. Подгответе мрежите, сапаните , спасителните пояси и въжетата.
- Кептън всичко и всички са готови. Чакаме заповед, кога да излезнем на палубата.
- Ок. Чиф. Имайте готовност.
Шанса да намерят лодката беше незначителен, а вероятността да се доближат до нея и да успеят да приберат на борда оцелелите на „Форчън Сплендър”, почити нулева.
Всички на „ Милениум Грейс „ осъзнаваха, какво трябваше да направят и колко опасно бе това за самите тях. Но въпреки това, бяха решили да направят всичко, което е по силите им. Някой сподели, че щом Гсопод се грижел за малките врабчета, то Той щял да се погрижи и за спасителите и за оцеляващите. Повечето напрегнато мълчаха. Старпома още веднъж разясни в подробности стратегията за действане и как възможно най-безопасно да се окаже помощ. Хората бяха разделени на екипи по трима. Всеки в екипа имаше строго определени задачи. След като свърши с инструкциите, Старши помощник капитана, провери отново личните спасителни средства на екипите. Искаше да е сигурен, че са максимално подготвени за ефективни спасителни действия.
През това време от мостика на „ Милениум Грейс „ успяха да локализират спасителната лодка и да установят радио- контакт с нея. Положението беше много критично.
Настъпи последната фаза от спасителната операция.
- Старпом! – прозвуча гласът на Капитана от УКВ-то!
- Слушам Кептън! – отговори той и даде знак на хората да се подготвят.
- На позиция сме! Действайте внимателно и бързо. Имате не повече от 15 минути. Внимавай за резонансната вълна . На приблизително всяка 5 минута е.
- Разбрано Кептън. Излизаме. Когато сме на позиция ще докладвам.
- Хайде, внимателно и бързо, Старпом! Успех и Господ да ни е на помощ.
- Благодаря Кептън, на това разчитаме сега!
Екипите излязоха един по един от настройка и се запътиха към мидела. Някъде напред наоколо пет кабелта се оранжавееше спасителната лодка на Форчън Сплендър. Екипите спуснаха по борда приготвените мрежи, така че долният им край да достига до повърхността на водата. Гледката беше потресаваща. Малката лодка се мяташе нагоре надолу по вълните и едвам успяваше да удържи уговореният курс. „ Милениум Грейс „ подхождаше на най-малък напред и също много трудно се удържаше на курса. Хората зачакаха.
Не след дълго двата плавателни съда се доближиха един до друг. Входният люк на лодката се отвори и две измъчени лица погледнаха с надежда нагоре. Екипажа на „ Милениум Грейс „ подаде швартови въжета с които задържаха лодката към борда.
Хората от лодката започнаха да излизат един по един. Първо си завързваха подадените от екипите на „ Милениум Грейс „ спасителни въжета и след това , започваха да се изкачват по спуснатите мрежи, подпомагани от издърпването на въжетата. Благодарение мъжеството на екипажа, добрата организация и ниския надводен борд на „ Милениум Грейс „ оцелелите от Форчън Сплендър бяха успешно качени на борда.
------
Боцмана допуши цигарата и като смачка фаса го хвърли в кошчето за боклук. Двамата със Старпома замълчаха, загледани във величествените осанки на Сингапурските небостъргачи. Боцмана въздъхна, огледа бавно стихналата морска повърхност, ясното и безоблачно небе и като се усмихна каза :
- Добре е когато имаш около себе си два цвята синьо!
Старпома го погледна изненадано, но след миг широка усмивка открадна уморения вид на лицето му :
- Шегаджия си ти Боце! – каза той и като се засмя гърлено тупна Боцмана по рамото – Два цвята синьо! Прав си , така е!
Огромен „Боинг” прелетя над тях, готвейки се за кацане на „Чанги” аеропорт . Двамата го проследиха докато се изгуби някъде над летището. Постояха така за момент, загледани в хоризонта и отново влезнаха на мостика.
- Значи утре,а? – тихо подпита Боцмана.
- Да! Утре, Боце! – тихо отвърна Старпома.
-------
Беше понеделник! Първият учебен час! Каква досада, за всички тях. Разбираше ги много добре. Та нали само преди 15-на години и той беше като тях. Спомените оживяха. Все още можеше да види мястото на което беше седял... Сепна се от тишината и любопитно вперените в него курсантски погледи. За миг беше забравил, че вече е преподавател. Изкашля се леко и като пъхна едната ръка в джоба на панталона, започна :
- Момчета! Както ви е известно вече, казвам се Благовест Христов и тази година ще имам удоволствието и честа да ви преподавам „ Борба за живучест на кораба и Оцеляване на море”!
Спря за миг и се усмихна. Огледа внимателно аудиторията си , като се опита да узнае по израженията на лицата, каква е настройката им за учебни занятия. Пое си дъх и продължи:
- Но! Преди да започнем с учебният материал, бих желал да ви разкажа за един основен принцип в оцеляването на море. Нарича се „ Два цвята синьо и ...”
-----------
Обичаше ранната пролет и уханието свързано с нея! Стоеше на любимото си място в морската градина. Място, откъдето се разкриваше великолепна гледка към залива. Наслаждаваше се на тихите, леко хладни , но спокойни утрини. Погледна към ясното безоблачно утринно небе. Все още неможеше да се начуди на омайността на тази синева. После гледа дълго стихналата моска повърхност, нагиздена с лъчезарната слънчева пътека. Знеше, че никога нямаше да може да се насити на този пленителен цвят синьо. Тайнство, така неотменно, свързало живота му с морето. Но това ,което винаги пленяваше сърцето му, беше онази граница ,където двата цвята синьо се срещаха – Хоризонта!
Пое си дълбоко въздух. Притвори очи от наслада и тихо прошепна: „ Два цвята синьо и един прекрасен хоризонт. Какво му трябва повече на един капитан! „