автор: lira

Сигурна е тази смърт,
а животът ми – измислен.
Всяка загуба е път...
И стиха си аз не пиша.

Някой ме е нарисувал,
съчинил е моя сън.
Аз на нещо се преструвам.
И когато съм, не съм.

Има ме в бездънни нощи,
няма ме в разплискан ден.
Влача живите си мощи
и света си посребрен.

Някой, който ме разнищи,
ще ме събере по мрак.
Някой ден ще се напиша:
Приказка от сол и смях.

Сигурна ще е смъртта
на живота ми предишен.
Ще издишам синева
и на стих ще заприличам.