автор: mariq-desislava

Амбициозни трели
бледо синеят във здрача и
влюбени кестени разпиляват.
Глухи сме и несмели,
диви се раждаме и мечтите ни плачат за песен.
Ето, маранята поглъща
жалостивата ни плът
и запява стихове крилати и обръгнали на скръб.
Йодни нюанси заплитат
кълбетата на
любовта ни-
молитвена и гола.
Небето е само наше,
от сън събудено и
потопено в
розовите ръбове на съмналото ти тяло.
Утихват думите и
фенерите с утрото спорят.
Хаосът е скромен
и целува вятъра зелен.
Чародейните ти мисли
щепнат
щуро за мен.
Ъглите на декември се роят в нас и всичко изглежда лесно.
Ярка зима е, душите ни целите са нежност.
...
За какво ни е изящна словесност?