автор: Disscordia

Какво си ти и кой те прати?!
Вятърът ли те довя тук – да ме превърнеш в прах и с него да ме разнесеш?
Кой ти разреши да бръкнеш в мен,да грабиш,гола да ме съблечеш и на студа да ме оставиш?
Не!Не ми казвай,аз чувствам – Магьосник зъл си,изтъкан от тъмнина и отрова...
И ме мразиш,и ме обичаш,и ме изгаряш на клада.
Не ще дочакам черният дъжд,пълен с уханието на рози,а бавно ще изгоря на отровният огън,изпепеляващ ме не отвън,а отвътре..
Коя ли подред съм жертва,на твойта магия – заблудена,вкаменена от непознати чувства,прошепнати от теб...
Потъвам !От мен не остава прашинка дори.Нали това бе целта ти – да стана трофей в галерията „Разбити сърца”.
Не ме е грижа – аз съм твоя,дори да знам,че умирам от тази любов...
Не ме е грижа,сега ще живея в тази магия,докато не убиеш и нея с отровна стрела...