Дъга по пътя към дома.
Върви едно момче щастливо:
"Ще мога да се променя
в едно момиченце красиво!"
Върви към нея, но уви
тя все далечна си остава
и с капчиците избледнява:
"Дали ще мога,ах, дали ?"
Изчезна тя и послед нея
момчето жадно зарида:
"Не искам косми и брада,
аз искам с плитки да живея!"
И време мина, все така
дъгите бягаха лъжливо,
момчето раснеше игриво
и с весела, добра душа.
Порасна като росен мак,
разперил листчета жадува
и в смесен клуб с жар танцува,
щастлив посвоему все пак!