автор: lisiza

...Кръстьо се повдигна и доколкото можеше от неудобната поза зарея поглед навън. Завесите откриваха само малка част от върховете на боровете. Небето със сивият си оттенък не радваше. Той усети с цялото си същество студеното пробуждане на деня.
Беше все още гол и слънцето да бе огряло в този миг, не би го направило щастлив. Беше щастлив в другият ден с дъжда, в който се чувстваше момче. Този ден бе изместил обещаващото лятно утро.
До него все още спеше другата жена. Една непозната. Близостта ги раздели с огромната тежест на вината. В тази нощ, в хотелската стая, той намрази себе си. Състраданието му бе чуждо, не съжаляваше. Като се събуди ще я отблъсне, завинаги. Ако можеше да не се буди. Да не я вижда или да се измъкне, без да се обади. Да можеше да върне времето с деня в дъждовното утро, да се събуди с Дарина. Забравил за грешките си до сега.
Кръстьо бе отново отегчен. Време е да стават, да напуснат хотела и да помислят как да се приберат. В това утро абитуриентите ще изпълнят алеите и ще завземат последните таксита. Или да се приберат с градският автобус. Въздъхна. Нека класната се погрижи. Тя беше достатъчно изобретателна.
Къде ли е Дарина? Някъде навън, с кого ли, у дома? Можеше ли да я има?
Мислите го разведриха и върнаха усмивката. Не би могъл да се сърди дори на себе си. Сам провалил вечерта, сам ще се оправя. Ще се похвали все пак, бил е с жена. Другите да завиждат. Чакането го изнерви и в яда си хвана възглавницата. Хвърли я върху Бонка. Какво се е изтегнала самодоволно. Той е пренебрегнатият, а тя спи. Страданието, че ще разбере за Дарина се върна. С кого ли е била? Кой е този някой друг? Някой учител? Някой, който не познава? Но кой, кой?... Любов ли изпитва или самочувствието му е наранено. Ако това е любов, нека е проклета любовта и нейното име. Спря се. Другата отваряше очи. Какво знаеше тя за любовта, за страданието и съмнението не оставили го цяла нощ. Мъжът й ще се върне, ще живее като прилична съпруга, ще го търси, ще подклажда интереса му и какво от това. Тя разбира от секс. Секс без любов. От това му се повдигна. Не се разбираше, не се харесваше, не се понасяше. Но е тук, безсилен да избяга, вързан с виновната грешка на другата.
Зениците му се присвиха до тънки чертички. Бонка знаеше, че след това настъпва буря. Побърза да стане и да се усмихне леко с тънката си уста. Настроението и за двамата бе пресилено.
- Целуни ме!- Гальовно протегна късите си крака. Едва сега забеляза, че са къси, мускулести, набити и завършващи в заоблен ханш.
- Отивам в банята. - Изръмжа на самото усещане да почувства чуждите й устни. Изпитваше желание да е груб. С това тя го желаеше повече, а той забравяше съмненията си.
Бонка не го дочака и се унесе, изморена от доказване на чувствата си. Кръстьо излезе освежен и застоялият въздух на стаята го пресрещна. Отвори широко прозореца и се загледа невиждащо навън. Жената зад него се размърда, по-добре изобщо да не е тук. Не беше красива, но имаше пари и с това му създаваше известни удобства.
- Ставай! - Без обяснения, като за нещо пределно ясно. Можеше да бъде по-мил, но тази сутрин раздиращата ревност бе обсебила крехкото му възпитание. Беше късно да се крият, не искаше да ги видят заедно в хотела. Нека побързат.
- Да ходя ли в банята? - Още веднъж се протегна Бонка. Усмивката на лисица не слизаше от устните й. Дори равните бели зъби не скриваха жълтият оттенък на кожата й. Кръстьо не я харесваше. Всъщност и не я гледаше. Затваряше очи и се отдаваше. Тя бе опитна. Тя направляваше.
Момчето бе голо. Дрехите му още разхвърляни из стаята. Бонка скочи изведнъж и го прегърна, така както беше мокър. Младото му силно тяло грабна изцяло женската й сетивност и тя се отдаде на завладяващата я чувственост.
...
Дарина се срамуваше. Стаята в хижата ги събра за поход, а валеше и с това трябваше да бъде близо до силното му мъжко присъствие. Хижарят ги бе настанил в една стая. Странни обичаи. Младата жена не знаеше какво да помисли за странното настаняване. Никой не реагира. Бяха свикнали. Идваха често. Идваха и други учители с класовете си. Не ги деляха на момчета и момичета, освен ако групата е от десет души. Защо хижарят да си прави труда да чисти? Кръстьо побърза да се извини, не бил притеснен, нито Динко, че ще са в компанията на трите жени. Наложената близост бе в границите на приличието. А и бяха туристи, дошли с тежки раници.
Вечеряха в столовата. Набързо приготвиха сандвичи, отваряха буркани, консерви, бутилки, кой каквото бе сложил в раниците. Нямаше за къде да бързат или да пазят храната. Дъждът ги затвори в хижата. Дори си наляха вино. Топлината му ги направи близки, разказваха си. Младата жена не слушаше, говореха един през друг. Разговорите им я връщаха назад в нейните ученически спомени. За учителя, от когото не свали поглед през цялата вечер на бала. Детинска обич. Мислеше, че е по-възрастна вече след бала, мислеше, че ще й обърне внимание. Когато се върна в къщи, видя в огледалото размазания си грим. Колко глупава е била. Не беше влюбена, поддадена на обаянието на този учител. Всъщност беше единственият мъж в училище. Колко ли се е смял той на нейните и на другите влюбени очи в час. Засмя се. Въздъхна. Да знаеха и тези деца, колко е коварна грешката, да не различат любовта от обикновената влюбеност. И Кръстьо ще отшуми с неговите скрити погледи. Понякога надхвърлящи усещането за детинско отдаване. А това беше опасно.
Дарина не ценеше външния си вид. Това което носеше в себе си. Таеше дълбоко силата, вътрешната си вяра, която я караше да обича учениците си. Силата определяше постъпките й. Не би могла да опише какво представлява по-точно тази сила, но вярата в нея правеше живота й по-лек. Да можеше да помага и на децата, с които работи. Да ги предпази от собствените си грешки. Бе отворила отведнъж сърцето си за тях. Обичаше ги с непознато до сега чувство, по-силно и от самата нея, тласкащо я да им даде част от себе си, по-добрата, всичко което имаше. Дарина вече знаеше от опит за тези детски лутания и се радваше на взаимност. С класната им станаха приятелки. На една възраст, с еднакви интереси. Бонка не пропускаше да изтъква уменията и постиженията си с болезнената мнителност на човек от малък град. Дарина бе чужда на безпокойствието й и се отдалечаваше от нея с всеки изминат ден. Ето, почти в началото на учебната година е сред децата и Бонка. Те й разказваха цяла нощ живота си. А Дарина се чувстваше част от него.
На сутринта дъждът беше истински. Затропа по стъклата и ги събуди. Не бяха спали добре от шумните съседи. Не бяха и изморени. Изморяваше ги мисълта от завръщането с тежките раници. Като по команда станаха, готови да се освободят от тях. Нямаше я среднощната романтика, нито разказите, а едно сиво утро. Хапнаха, оставиха на хижаря провизиите си и тръгнаха. По пътя Дарина с порите на кожата си усещаше сладкия мирис на мокрите пожълтяли листа. Гората я привличаше и теглеше навътре, а другите не я усещаха и тя се отдаваше на есенната красота, сама.
През цялата им разходка не я попитаха нищо. Сякаш знаеха биографията й. Беше нещо естествено за тях. В малкото пространство за времето само от два месеца, всички я познаваха. Всичко знаеха за нея. Само се питаха, защо бе оставила София. Всеки на нейно място не би останал в Лаговит. Тя знаеше причината за бягството си. Без съжаление търсеше топлина далеч от истинският си дом. Те не го знаеха, нямаше как да го знаят. Криеше го и от себе си. Нека търсят причини. Причината е самата тя. Истината с неизлечимата болест. Колкото време й е отредила. Толкова. Дотогава ще живее и ще ги обича. Нека търсят причина. Истината е само нейна.
...
Кръстьо отново бе до прозореца, в стаята без балкон, гледаща на запад. Слънцето не се виждаше, само отблясъците по върховете отсреща, от което сякаш бе на крачка. Огледа се. Разхвъляната стая бе отблъскваща. Не страстта я бе разхвърляла, алкохолът. Днес можеше да бъде утрото на техния бал. Догодина. Какво ли ще му се случи тогава? Нещо по-различно от днес? Ще спечели ли любовта на някоя момиче? Ще бъде ли с някого? Ще трябва да разочарова и Бонка и себе си. Днес приключват, за да е свободен. Борбата ще е тежка. С Бонка. Със зам.директорката. Класната няма да се предаде, ще вика родителите му дотогава, докато измисля лъжи, за да го засегне. Добрият избор, защитен от близостта на класната си за сега остава последен. Той бе все още неин. Засега.
(край)