Заболяха реките.
Надежди съхнеха.
Вкамени се молитва.
Риби търсеха въдица.
Гласове заприиждаха,
по върбите се спускаха.
Светлина се процеждаше
на реката по устните.
Облаците се носеха
много бавно и тихо.
А реките умираха.
Спомен ставаше Истър.
Плитко беше дълбокото,
а пък давеше вярата.
Облаците не идваха.
Прах забули олтарите.
Ревна страшно морето.
И водите му хукнаха
наобратно, където
смърт заприщваше устия.