Над реката полегнал, младият вятър
сънува морските приливи.
Бълнува за нимфи. За огромни вълни,
по които синевата сърфира.
А тук тишината хваща загар.
Някъде лодка пърпори
и на сомовете говори стари клюки
и нови лъжи.
В този час на внезапното влюбване
сянката плува грациозно зад теб.
В маранята си ласка на слънцето,
хвърлена мрежа – мираж.
Вдишвам те от съня на вятъра,
и прегръщам вълните ти.
Там, откъдето минаваш,
проблясват желания...
А над теб небето се събужда
в златисто облечено,
сенките се докосват
и съдбата разгръща новата страница.