автор: tender

На този плаж изпуснах две монети,
като дете загледан в дълбините.
Не ги потърсих, беше безпредметно -
оставих ги във пясъка му скрити.
Бленувах за русалки и за нимфи,
сред тонове черупки перли търсех.
Не ги открих, но пък направих снимки
и време беше - пясъка отърсих
от своите пети, покрити с рани,
прекрачих на сърцето си стената
и върнах се във дните си обрани,
покрити от патината позната.
След няколко години пак наминах
към мястото, където под нозете
по спомените бледи от години
оставил бях монетите посети.
Не ги намерих - бях си купил нещо,
което и до днес не знам какво е,
но щом брегът посрещне ме, усещам
от нимфи и русалки глас нестроен...