автор: timon

Прегорели, зад димна завеса,
тихо стърчат думите.
Всичко вече е казано.

Обгорели мълчат
и се впиват с разплута гримаса.
Стърнищата ме премазват,
не мога да дишам.
Десет пръстена въглени
им надянах -
задушавам признания
и полето е бяло за тяхното раждане.
Бяло е, мъртвородено,
а онези лилави метличини
се присмиват с душа преродена.
До мен ли си, Бруте, приятелю?
Аз те предадох! Сега усмихни се,
продънена ямо, защипала кости
и бяло поле във стерилност.