В плътно черно
затваря вечността
вратите си пред мен,
заключила устните,
пробола пръстите,
заковала с кървави
гвоздеи времето
Тихо капят сълзите
на свещите, паднали
на червения полиран под
Мирис на изгоряла плът
преплита се с овехтели
кукленски одежди
Стоя си, разпната на
преобърнатия стол,
няма, вкочанена,
с изцъклен, восъчен поглед
Изтривам си маската бавно,
не бързам
Аз съм просто никоя
Част от грохналото тяло на света
Светлината се изцежда на проблясъци,
скована като тленност в лед
Прегъвам се под бремето на алчните езици,
ръсещи печални истини навред
Бясно пропадам надолу
в тунела за никъде,
който е всъщност път към смъртта
Разкъсана на малки, нищожни парчета,
намирам отново своето тяло
Ковчегът се затвори
" Амин! "
И после само звукът на пръстта
1994 г.