автор: mariq-desislava

Под бретона на зимата
костите ни вироглави
все по- топли стават,
а душите ни врят
във високо октанови сънища,
зейнали наяве
Когато снегът закрещи
в очите ни стоватови
ще изпепелим въздуха
и ще пропаднем в необитавани
небеса, изчистени от токови
удари и храна за ума
Ще проговорим езика
на обожествените твари,
а планетите ще ни пердашат
до посиняване по кръвта ни
прецъфтяла
Как не разбраха, че нас, снежинките,
не ни хваща вирусът "омраза"?