автор: theheart_ofthefire

Тази нощ аз съм слабата.
Тихо е.
Измълчах
двете шепи умиране.
И се сриват
очите на птиците.
Да раниш във очи...
непростимо е.

Тази нощ аз обърквам
посоките.
Конски бягове
стават на бягства.
Мен ме плашат
потопно стените Му.
Те са рани от слабост.
А властват...

Тази нощ се предавам.
Ранена съм.
Уморих се да тичам.
По въглени.
В мен е пусто. И жадно.
Сломено е. Тази нощ...
Но до утре.
До съмване...