студентите 2 - студентски любови

ХуЛитер Записан(а): Jan 23, 2004 Мнения: 1

Любовта си е любов. При всеки и всеки път различна. Т’ва й е хубавото на любовта - две еднакви любови няма. Любовта не се повтаря и не е константа. Понякога не е и любов даже. Но пък умело минава за такава, най-малкото е любов за единия от двамата, докато другия вегетира. Не, не - не е грешка на пръстите. Симбиоза е точната дума. Нали си спомняте онея гадости за ракът пустинник и актинията от 7-ми клас – т’ва е студентската любов – винаги има водещ и дълбоко осмислен мотив за намиране подходяща среда за виреене с оглед енерго-, трудо-, или по настоящем материоспестяващ фактор.
Някога във времето на родителите ми, любовта се е вихрила на студентските бригади – всички студнетки влюбени. В командира. Ма т’ва, че командира е дърт, мазен и с младежки пъпки над 30-те, няма значение – любовта казват е сляпа. Дневната нормата, обаче подлежи на обратно пропорционално развитие (най-хубавата и дашна студентка - бачка най-малко или въобще не работи) за разлика от прогресивното развитие на биреното шкембе на същия тоя командир.
Междувременно, в ранните ми детски спомени, ми се мотат едни каки кандидат-вуйни. Аз двама вуйчовци имам. Единия тогава студент по медицина и запален скиор, а по настоящем хурург и скиор любител – мноооооого готин, а другия тогава все още режисьор с десиденски амбиции и един куп плочи на Висоцки пак готин, ама за манекен не става, за разлика от първия. Та, едните каки бяха високи и дългокоси медички и зъботехнички, а другите каки все тип миньончета, бъдещи Мерлин Монро-та. Не знам кои ми харесваха повече, знам само, че некои не завториха, но пък най-любеобвилни бяха кандидат докторките от провинцията (софийското жителство като основен мотив за производство хормоните на любовта) и начинаещите актриси и балерини от Великия Съветски Съюз, защото по онова време за тях България беше като за нас Югославия. Толкоз за 80-те.
По-късно, в началото на 90-те, в началото на студентстването ми, се наблюдаваше интересно развитие на “любовта” положена / или пожертвана пред “култа на дипломирането” като примерите са повече от разнообразни: студентката Х и асистента У; или студентката и професора; или студентката и доцента – тази вариация, изглежда сработваше най-неуспешно и с катаклизми. В крайна сметка, насрещностоящите на студентката имаха късмет, ако се разминеха само с ходатайстване за изпити и дипломиране – за някои по сведение от общи приказки в кафетата разбирахме, че са се набъркали в далавери щот момичето, пардон студентката не можела да живее повече на студентско общежитие. Студентката получаваше с клизма апартамент от последните спестявания на ментора си и после го ритваше под опашката, заменяйки го с висшестоящ - под апартамент, разбирайте “любовно гнездо”, щот тогава хотелите бяха малко, посветените в научна степен много и не се знаеше кой ш те засече на изхода, а под клизма разбирайте “ооо, скъпи, дали да не позвъня на госпожа Доцентшата, ааа?”. Една такава лично я познавам. Адвокат-прокуристка. От Разград. С реституиран имот срещу Руската църква. Дан’ не ме среща с нея потока на живота ми повече. Хиена.
А да! Да не забравя – нереализиралите някоя от по-горните споменати връзки студентки, задушаваха мозъците на групата или потока – единия за задачите по математика, другия за контролата по английски, третия все едно за к’во, важното е че всички те се чустваха богопомазани, щот тя богесата яде с тях пасти и ги гледа вОсхитенО, докато й спрягат синус и косинус по деференциал от У в матрично представена система; или паст пърфект тайм ин фючър. Ма никой не я пита лесно ли е на нея. Или на гамена от квартала или ако да е Ентелектуалка – спортиста на групата, докат да й направи в една нощ всичките хиляда и и една нощи, че да изглади мозъчните й гънки, които задръстенящите очилатковци са образували следлекционно.
Зимата на 97-ма. Неее, не! Ex-премиера сега не е искал властта тогава! Ex-премиера сега създаде условия за подмладяване на нацията! – Родолюб, бе ееей! Барикади. Студентите протестират на студа. Глад, студ, студ, глад, глад, глад и кучето вързано с луканка! Луканка не е Луканов – да не се бърка!
Ае, не на мене тия! – 10 кинта беше мизата, джобните или стачните-трудочасове, както искате така ги кажете, всички обаче знаеме за к’во става въпрос. И за чая с ром знаем - как се лееше! И за сандвичите без хляб, щот тогавашния премиер биде наречен the man who sold зърното. Ама друг взе комисионните. Тоя дето спонсорира бедните студенти в спонтанно организираният им протест срещу фена на Nirvana (“the man who sold the world”) във външно търговските отношения на България и Beatles във времето на английската във Фелибето! Но това не е важно! Важното е, че два-три месеца след т’ва в АГ-то всички беха с предварително записани часове от един месец назад спряла менструация и с една и съща диагноза. Столичното здравното заведение още не може да заличи графитите на академично-университетските възпитанички. Популацията не получи очаквания приход на нови ДНК-комбинации, но пък за сметка на това колко любов припламна в студа, а на пролет изгасна. Не, студентите не се натискаха по барикадите – те се прегръщаха за да се стоплят…
В 1999 година сефте е разпространена като публична тайна установената тарифа за сонсорството в “Университет точка точка точка”, разбирай “ела тука, плати си пък ние ш те запишеме”. Редовно. Установени са и изпитните тарифи на преподавателите. А тея със най-високите ги бият. После други техни колеги пък пускат подписка сред студентите предизпитно да се подпишат срещу насилието над преподаватели. А познайте кой си взима изпита?… Та, в тоя университет бъка от манекенки. Една връз друга се тълпят. И ги записват. Младите бизнесмени дето са им просто приятели. Некои бизнесмени и по две по три ги записват на куп, че да не се обиждат миските помежду си на среднистка. И всичко т’ва от любов. Не към науката – той към миската, миската към дипломата. Те миските са ориентирани от рано, щот любовта е наука – да знаеш в кой да се влюбиш. А те неизбежно го играят влюбени докато не се наложи да си сменят цялата зъбна фасада с металокерамика, поради всеобхватна и стремителна юмручна пародонтоза – искам само да отбележа, че т’ва е рядка болест и застрашава главно амбициозни и хубави млади жени с две леви ръце, малко мозъчни гънки и “широки пръсти”… не, мили ми, читателки, вие които четете това, от тая болест няма как да прихванете, щот вместо сега ви купуват диаманти в Амстердам, повтарям: четете! А четенето изисква набор от умения за трансформация в разбиране. Те т’ва вече е сложно, не е като да четеш ценоразпис в бижутерски магазин или автосалон.
Междувременно “точка точка Университет” набира скорост – там тарифа няма. Има такси за всичко, обаче. Или аз много искам или там са с конкурс за идиоти събирани или и двете. Нищо лично, ама колкото тъпотия сред студентите там, толкова никъде другаде не видях. И после що преподавателите не си дават зор?! – за чий бе? За овчия – “гледат като овци, блеят като овци, щое то”? Овци! Ми аре нема нужда да стават пастири – те черните овци сами ш се покажат или ш се усетят и ш си тръгнат, о, време. Останалите да си блеят. Все някой ш ги подпре. Т’ва е университета на свободните науки, свободната програма, свободното поведение, свободните нрави и свободната любов без полови и пространствени ограничения. Гей-културата от субкултура бива канонизирана. Така да е. Така да бъде. За всеки има място под слънцето. Ave, Gay! Моля да не се бърка “gay” с “guy”! . Ave, Gay! Там всеки ден е празник на любовта, колкото повече толкова повече – докъде точно се разпростира не съм проверила, но пък там нормалните (хетеросексуалните) са като в изолатора, така че след време или превъртат или навлизат в общото лоно на експериментиране. С Аз-а.
BTW, споменавайки “изолатор”, да вметна, че там попадат и всички citizens на собстения си град, щот те безнадзорна квартира за 20 кинта на месец си нямат, пък ако си имат собствена пак не са за свалка щот тяхното си е тяхно, а не общо, държавно и безстопанствено и въобще подлежащо на разрушение, освен т’ва citizens са малцинство и не се вписват в общия мячещ поток, решил да ги превъзпита – откъдето следва хормонален дисбаланс от нередовен полов живот, пропуснати заверки поради третиране гореспоменатата причина със спирт, презаписване до пълна загуба на студентски права и безплатната карта за градския транспорт, осигуряваща спасителното транспортиране за едно бързо чукане от Люлин до Младост (след години може да струва само едно билетче с метрото и 28 минути време).
Странно нещо е любовта. Особенно пък студентската. Тя е свързана с крайности, пътувания, драматизиране, напускане университети, нежелана бременност или желана и нарочна такава, нежелан брак или нарочен такъв, въобще капризи и безрасъдство на младостта. Не непременно с лош край, но по правило с предпоставки за предсрочен такъв. И не за друго, а защото ние тогава все още не сме ние – твърде много копираме, твърде бързо се променяме, твърде много сме много млади. Твърде малко бира сме пили, за да знаем, че хубавото на бирата е горчивината, която след време свикваме да харесваме, защото захаросаните напитки които сме обичали в детството вече ни се струват блудкави. “Bitte ein Bit”.

А тук редактираната версия:
http://www.abonamenti.com/ok/

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите