Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ChrisVrj
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14129

Онлайн са:
Анонимни: 195
ХуЛитери: 3
Всичко: 198

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: malovo3
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Госпожица Дора
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
zinka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 05, 2007
Мнения: 577

МнениеВъведено на: 02 Юли 2023 15:30:55 » Отговори с цитат върни се горе

Най-често така започват симпатиите - с хихикане, прозрение, надцакване...и завършват със секс в кревата.
Обратните ситуации са къде-къде по-редки....

Една поетеса, незабелязана от никого до този момент, попаднала на борда инкогнито и без билет.
и най-вече проспала по-голямата част от бордовите събития
къде реални, къде не, а пък и не знаеща бъкел английски, поне за едно фъкане, се прозя до изпукване на ушите и ... опита да се съсредоточи.
– Нещо става – рече си – или се случва ...
Вече будна, усети хлад, видя бял чаршаф във въздуха и го придърпа да се наметне....
Това беше една лична секс драма, която трябваше да положи траверсите на последващите преломни събития, в поведението на осакатените духом и презадоволените с екстри аглоперсони без почва под краката си, най-вече в момента...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
anonimapokrifoff
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1068

МнениеВъведено на: 03 Юли 2023 00:45:23 » Отговори с цитат върни се горе

Поетесата мигновено отново потъна в сън. Дишаше в ритъма на хорея, любимата си стихотворна стъпка – дълго вдишване, кратко издишване. Стресна се, защото някой натрапчиво повтаряше:
- Ma'am! Ma'am! Ma'am! Ma'am!
- Miss! – раздразнено излая тя и отвори очи. – Това поне го знам: miss, miss, miss!!!
- Ах, вие блъгарка?! Аз говори литъл блъгърски, една моя жена блъгарка, сега няма жена.
- О?! – възкликна поетесата и го огледа: висок, строен, мургав и зеленоок, черномустакат и чернобрад, облечен в бели панталони и бяла риза и… с бяла кърпа и черен геврек на главата – но все пак заключението беше ммм.
- Мис, дава мене, плийз, моя кандура! Аз трябва прави мой намаз, няма време!
- Моля?
- Сори, дава моя кандура, плийз! – каза сладурът и посегна към чаршафа.
- Този чаршаф е мой!
- Не чаршаф този, моя кандура!
Спорът беше привлякъл вниманието на целия салон.
- Каква ти кандура-мандура, преди малко тук се мотаеха пет чаршафа, жената си е взела един, какво толкова, неин си е! – намеси се някой.
- Този не чаршаф, този моя кандура! Има ръце!
- Човече, давай на английски, ние ще ѝ преведем на гос-по-жи-ца-та – обади се друг.
- Аз съм арабин от Дубай, това е моята кандура, така се нарича връхната ни роба. Дойде време за молитва, но кандурата, с която бях облечен, имаше петънце, а Аллах не одобрява това. Опитах се да се преоблека, но чистата сякаш сама излетя от ръцете ми и госпожицата я е взела и се е завила с нея, само че тя наистина си е моя и ми трябва, друга не нося.
- Я чакай малко! Казваш, че си от Дубай. Че вие сте червиви с мангизи, бе, какво правиш в тоя самолет?
- Ох, хора, аз съм много грешен човек. Проиграх своите 14 петролни кладенеца в казината на Лас Вегас, пръснах милиони по елитни проститутки. Останах гол като нож без кания, четирите ми жени се разведоха с мен и сега имат други съпрузи. Не ми е толкова мъчно за тях, колкото за черните ми чистокръвни жребци и най-вече за тигъра ми Шаро – кръстих го на кучето на четвъртата си жена, българка от едно село в Балкана. Разорен и отхвърлен от всички, отидох в София – признавам, че тая българка наистина я обичах, а тя се оказа най-коварната от всичките ми жени. По мюсюлманския закон децата са на бащата, аз имам 18 – броя само законните, но нямам с какво да ги гледам, а те до едно са малолетни. Оставих ги на майките им, но българката ги е подучила да ми ги натресат всичките. Някога имах в гаража си 21 скъпи автомобила с 24-каратово злато в боята си и инкрустирани с диаманти, а сега карам раздрънкан голф от 98 година, купен от един перничанин. Живея в боксониера в „Обеля“, къде да ги гледам тези деца и с какво да ги храня? Уча се при един дюнерджия, ама не ми се отдава твърде – че аз цял живот освен да яздя през пустинята, да карам колите си на макс с Шаро до мен, да играя в казината и да правя деца, друго не съм вършил. Ей затова летя за Лондон – араби ми обещаха да ме уредят, на такива като мен държавата давала и жилище, и пари за децата...
Дубаецът млъкна, дочуха се няколко мъжки изхлипвания, дори и мис Марпъл попи с копринена кърпичка две сълзи. Докато той говореше, съседката на поетесата, пенсионирана провинциална учителка по английски, превеждаше в ухото ѝ: „Бил е много богат, ама комарджия. Сега е гол като пушка и живее в боксониера в София. Четирите му жени са го оставили и са му натресли децата – 18, можеш ли да си представиш?!“.
Поетесата мълчаливо подаде чаршафа на арабина.
- Тенкю, мис! А вие обича деца, да?
- Ъъъ… чак толкова деца не.
Той тъкмо щеше да каже нещо, когато се разнесе глас:
- Говори първият капитан. Горивото ни свършва. Моля, седнете и сложете коланите. Следва аварийно кацане!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Mia2442
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 604
Място: София

МнениеВъведено на: 03 Юли 2023 07:28:09 » Отговори с цитат върни се горе

- Хай, тук командир на полет 238 София –Лондон – капитан Страхомир Петров.

- Хай, тук командир на бомбардировач Б52 – полковник Юнг.

- Колега, трябва да кацна някъде – свършва ми горивото!

- Ами ще свърши – като въртиш кръгчета над цяла Европа!

- Ами въртя – на борда имам толкова оръжия, че само ядрено нямаме. / Хм, за последното Страхомир не беше много сигурен/

- Знаем за експлозивите –затова не те сваляме! Чакаме да идеш над океана и там ще те приводним.

- Момчета, имам жена и ипотека за панелката в Люлин – не ме сваляйте – какво съм виновен, че самолета ми е пълен с лузъри.

- Заповеди, брат!

- Като каза брат, та се сетих – по стара българска традиция си нося 2 туби керосин в багажното – обещайте да не ме бомбардирате поне за половин час.

- Ние – не, но летиш над Афганистан. Местните там хич не обичат разни да им се мотаят във въздуха. Нарушавало се цъфтежа на мака и затова си имат ракетки земя–въздух.

- Добре, ще преговарям с талибаните да кацна за малко. Само вие спрете да ме следвате, че пътниците ми се изнервят!

- Хахах – изнервяли се били, а нас питаш ли ни бе, момче? Хайде – good luck, както се казва, и не се връщай над Европа, че ще станем на кълбета – разсмя се заплашително полковник Юнг.

-Тенкю гайс, дано не ви виждам повече!

Капитан Страхомир Петров се замисли – дали можеше да кацне незабелязано на някое маково поле – само колкото да презареди. Пък ако направеха алъш-вериш с талибаните, можеше още гориво да купи.

Той се обърна към втория пилот:

-Раздай оръжия на пътниците, но в никакъв случай да не започват стрелба първи. Това е само ако талибаните решат, че им крадем опиума.

И Страхомир заоглежда поляните с макове.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
zinka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 05, 2007
Мнения: 577

МнениеВъведено на: 03 Юли 2023 14:03:30 » Отговори с цитат върни се горе

Красотааа..., красота...!
Какви бяха тези внушения, че Лондон бил пренаселен с чуждоземци, та за баш енглезите нямало вече място.
Нищо подобно не виждам?
Щом за градини за булченски цветя има място – няма да им мисля за удобствата – мислеше си поетесата и нищо не можеше да я спре да изримува нещо за красотата, която се ширеше малко под нея и малко вдясно.../лявото ѝ бе заето с огъня на емоцията./
Извади си сгъваемата химикалка и задължителния дежурен тефтер за всяка внезапно поникваща римна екдсплозия и под ритъма на заплашителната кашлица на стоманената птица закаканиза...:

Любими мой, очакващ ме със трепет,
за мен ли си послал пред Тауер бридж
осеяните с макове полета,
не мога да повярвам! Пич си, пич!

А бели-бели булченски букети,
сънувах всяка вечер..., призори,
едва успях да хвана самолета,
и то, повярвай, даже без пари...

И ето – белият чаршаф..., арабска дреха,
като воал ми паснал след съня,
бе първото знамение, утеха
за сивото, което излиня....

Излиня, доста бързо и болезнено, и пулсиращото в ляво светло бъдеще на политналана от мястото си стръвна римотворка, след труса на самолета...
„ Дали не стачкуват лондонските летищни работници...?“ – мина през ума ми преди да изгуби съзнание...
/Няма страшно, драги читателю – съзнанието ѝ често се губеше къде ли не..., докато пак се намери..., частично.../
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
pc_indi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1071
Място: София

МнениеВъведено на: 04 Юли 2023 02:48:15 » Отговори с цитат върни се горе

"Какво по- подходящо място от поляна с макове, за разкриване на шокиращи изненади..." - каза си госпожица Марпъл и небрежно се приближи до госпожица Дора, която беше заета да снима избухналите в цвят макове.
- Много Ви отиват макове... - обади се госпожица Марпъл - Но няма да губя време в излишни приказки, защото имам да Ви кажа нещо изключително важно...
- Слушам Ви.- обърна се госпожица Дори и се взря с неприкирито любопитство във възрастната жена.
- Ами...Сигурна съм, че това, което имам да Ви кажа, меко казано ще Ви смути и шокира, но Ви съветвам да запазите дискретност и да не привличате вниманието на останалите пътници.
-Виж ти...- повдигна вежди до последната чертичка от скалата за повдигане на вежди госпожица Дора- Приковахте вниманието ми, слушам Ви...
-Не знам какво Ви е казвала майка Ви за баща Ви, но...истината е, че Вие сте извънбрачно дете на моят добър приятел Ото фон Биерхоф, който е имал тайна, бурна и кратка връзка с майка Ви.. За жалост не е било възможно да бъдат заедно, но Ото се е погрижил за Вас, като Ви завещава половината от богатството си. Другата половина е за внука му. Това обаче никой не го знае. Синът му мисли, че всичко ще бъде за тях По- интересното е, че всички терористи, опитващи се да отвлекат самолета, също мислят, че наследници са единствено синът и внукът му, без и да подозират за Вас.А! Мисля, че я нося...- госпожица Марпъл отвори чантичката си и изрови някаква стара снимка- Тук с Ото сме на разходка в ботаническата градина преди много години..
На снимката беше младата госпожица Марпъл с елегантен костюм с жабо и един млад тогава господин, който...беше досущ като госпожица Дора! Такава поразителна прилика! Нейната мъжка версия...
Госпожица Дора така беше зяпнала в ступор, че и Дипика Какар от индийския сериал "Ритъмът на мечтите" можеше да й завиди за тази ококорена сцена в маковете.
- Но как...Защо майка ми нищо не ми е казала...Тя ми обясни, че...
- Няма значение..- прекъсна я госпожица Марпъл- Сигурна съм, че би искала да се срещнеш с баща си...Просто, запази дискретност, придържай се към съветите и насоките, които ще получаващ от мен в това пътуване...Важно е всички да стигнем до Марсилия.
- След малко сме готови за полет...- чу се гласа на първият пилот- Тече последна проверка и моля до десетина минути всички да заемат местата си...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Mia2442
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 604
Място: София

МнениеВъведено на: 04 Юли 2023 21:46:01 » Отговори с цитат върни се горе

Бележки под линия

Мили съавтори, толкова се радвам, че сме заедно в този полет, но обръщам внимание на няколко дреболии:

1. Мис Марпъл все още не си е изпила следобедния чай с кекс от орнаментирана кутия, а България Еър е известна с гостоприемството си!

2. Уискито”Джак Даниълс” на дедиера – гном свърши! Моля идеи за още доставки, иначе дядката буйства.

3. Ако ще качвате опиум на борда, моля осигурете и доктор – за напушени пътници. Може и ветеринар!

4. Милионерският син Едуард носи в джоба си препоръки до султана на Бруней, който според Гугъл се намира на остров Борнео./ това досега не сме го споменали, аз преди малко разбрах/

5. Поетът–левент Хенри е незаконороден син на Ото фон Биерхоф, а от последните данни и госпожица Дора!/ Моля не слагайте повече незаконни деца на Ото, освен ако сюжетът не изисква подобна плодовитост/

6. 2те туби керосин, скрити за резерва в багажното, няма да ни стигнат доникъде –моля, намерете керосин!

Пожелавам леко и безаварийно пътуване – и благодаря за компанията!Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
anonimapokrifoff
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1068

МнениеВъведено на: 05 Юли 2023 13:53:48 » Отговори с цитат върни се горе

Тъкмо пътниците се приготвиха за излитане, когато от пилотската кабина излезе първият капитан.
- Тишина! – извика той, за да привлече вниманието. - Чуйте ме, пасажери! След кратко и напрегнато съвещание на екипажа решихме да ви кажем истината, а тя е, че с горивото от тубите, което наляхме, можем да стигнем най-много до Иран. Предвид политическата обстановка в страната, кацането ни там е крайно рисковано и нежелателно, пък и не всички държави, колкото и да е невероятно, отглеждат опиумен мак на огромни полета, така че приземяването ни е изключително несигурно и в чисто технически план. Остава да разчитаме на милостта на местните. Проблемът е, че ние, екипажът, както всички прогресивни и умни хора на планетата, говорим само един чужд език - английски, но нямаме никаква гаранция, че местните диваци го знаят. Има ли между вас пътник, който може да помогне в тази застрашаваща живота на всички ни ситуация?
Настана суматоха и вайкане, чак госпожица Дора за миг забрави своя пети женерал, Брат – мисията си, стюардесата трансджендър – пищящите си от болка тестиси, мис Марпъл попи избилата пот по челото си с копринена кърпичка, в единия ъгъл на която беше избродирано God save the king, а милиардерските наследници вече се виждаха на групова снимка с афганистанци, но за разлика от тях, бяха без главите си.
В обстановката на нарастващ смъртен ужас се разнесе басов глас с едва доловимо небългарско произношение:
- Аз мога да помогна, ще говоря с местните!
- Кой си ти?! – изкрещяха останалите.
- Архангельский Михаил Гавраилович, приятно познакомиться.
- Архангел Михаил! Душегубецът! Майчице, всички ше омрем! – изпищя старица.
„Сега вече я втасах – простена старчето кандидат-писател. – И религията се намеси в тоя тюрлюгювеч! Цербуха направо ще ме обеси на червата ми!“
Пътниците жужаха като разбунен кошер: „Тоя е от Империята на злото, представител на орките! Агент на Путин! Кагебеец! Убиец! Майчицеее, наистина всички ше омрем!“.
- Стига! – повиши тон оркът с мечешко телосложение. – Никакъв кагебеец и никакъв агент не съм! От 20 години живея в България, женен съм за българка и сега отивам при сина ни в Лондон, който учи там. Воювал съм в Афганистан и свободно говоря пущун. Вие си решавайте! Аз и без вас ще се измъкна оттук и ще се оправя, вие си мислете! Дреме ми на мене и на ватенката, и на валенките!
Салонът притихна, пасажерите се насилиха да мислят и един прецизен слух със сигурност щеше да долови скрибуцането на ръждясалите им от телевизионна пропаганда мозъци.
- Решено е! – обади се първият капитан. – Ти, Архангеле, тръгваш, намираш местните и говориш с тях.
- Никъде няма да ходя! – отвърна троснато руснакът.
- Ама нали сам предложи да помогнеш?!
- Ще помогна, но няма аз да ги търся, те ще ни намерят, имайте само малко търпение, черт возьми!
Той се оказа прав – само след минути всички, разположени в лявата половина на самолета, видяха през илюминаторите как към тях се приближава група от петнайсетина млади мъже, почти момчета, предвождани от старец и от жена в син чадор, но не това предизвика цунами от паника, а шестимата отявлени главорези, които вървяха по трима от двете страни на групата и бяха въоръжени с калашници.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Mia2442
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 604
Място: София

МнениеВъведено на: 05 Юли 2023 20:57:41 » Отговори с цитат върни се горе

Госпожица Дора също беше притеснена. Но не от нахлуващите към самолета афганци – не, тя беше обучен боец, гордостта на випуска на генерал Наско и няколко пършиви талибани не можеха да развълнуват хладния й ум.

Обаче последните разкрития на мис Марпъл я оставиха без думи – докато само левентът –поет беше незаконороден син на диамантения крал фон Биерхоф – ок – нищо ново под слънцето от Шекспир насам. Но когато и самата тя се оказа негова дъщеря – това и никакъв турски сериал не можеше да роди. А Юнас Юнасон с неговия стогодишен старец, който скочил през прозореца, щеше да се застреля от завист.

Сега вече тя имаше не само баща, ни двама полубратя и племенник. Междувпрочем, тя харесваше хлапето още когато й помогна с каратистки хватки и отдаван му беше простила, че я заля с водния пистолет.

Дано, за Бога, и Брат не се окажеше син на Ото, защото инцестът си беше грях, а тя имаше други планове за Брат. Винаги, когато срещнеше погледу му, едни пеперуди запърхваха в стомаха й, а споменът за двете целувки я караше да мечтае с широко отворени сини очи.

Последният й приятел си тръгна скоропостижно, след като още на първата им вечеря той си сложи соев сос на зелената салата. Мили Боже – кой си слага соев сос на зелена салата, как може такава липса на естетика и стил. Госпожица Дора го разкара и сега сърцето й беше свободно за Брат.

Тя отиде и седна до хлапето, за да научи повече за новата си рода:
- Ти как се казваш? - попита тя.

- Малко!

- Моля?

- Малко! А ти ходила ли си на моле в Гълция?

- Ходила съм, Марко, а и не само там.

- Ами ти можеш ли да плуваш с шнолхел ?И знаеш ли коя е най-голямата звезда в Слънчевата система?

- Мога даже да се гмуркам – ще те науча. А ти ми кажи твоя татко какво работи?

- Татко е египтолог – може да чете йелоглифи! И има един много стар ръкопис, който трябва да занесе в Лондон. /Марко понякога успяваше с „р” и беше много горд/

- Добре, пак ще си говорим. Сега трябва да отида да помогна, че едни лоши чичковци идват насам.

- Колко лоши? Колкото от комикса ли?

- Не, по-малко – разсмя се госпожица Дора, изпрати въздушна целувка на Брат и отиде да види останал ли е някой калашник за нея.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
verysmallanimal
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 189

МнениеВъведено на: 07 Юли 2023 21:01:54 » Отговори с цитат върни се горе

Пътниците притихнаха в опити да си спомнят действени молитви против талибанизъм. Загадъчната процесия наближаваше опашката на самолета, когато старчето-полуписател изпищя:
- Господи! Дядото, това е Дядото!
Мис Марпъл се наведе над него и с блага усмивка рече тихо:
- Млади човече, Вие самият сте в дядовска възраст, какви ги говорите?
В това време групата отвън се приближи и можеше да се чуе ясния детски гласец: "Ален мак самотен нейде, в зелена нива е разцъфнал..."
-Видяхте ли!! - викна пишман писателят - Дядото, Дядо Благоев е това!
И наистина, къде другаде може да бъде Дядото освен насред зелена нива, осеяна със самотни макове? Чуха се гласове: "ама как така, нали е умрял човекът? И какви ги дири тук, насред пустата пущунска пустиня?". Но старецът настояваше:
- Лично съм носил портрета му на манифестация през '48 година!
Групата отвън беше спряла на около десетина метра от аероплана. Дядото - защото това, безспорно, беше той - се наведе и откъсна един мак, помириса го и го забоде в дулото на единия Калашников. Жената със синия чадор отметна полите му и се видя, че отдолу, на канап около врата й висят две торби. И докато в самолета всички жумяха от страх относно съдържимото на торбите, жената ги свали от врата си и една по една ги изсипа на земята. Пясък! Дечицата се втурнаха и пеейки "Ом мани падме хум" се захванаха да оформят мандала. Не беше сложна и след малко приключиха. Дядото забоде костелив пръст в центъра и гръмко провъзгласи:
- Тук ще е! Копайте!
Въоръжените мъже захвърлиха автоматите, измъкнаха отнякъде шанцови инструменти и започнаха да копаят, докато дечицата се деряха бодро:
"Радост - ти дете на Рая,
ти, божествен ясен плам!
Ний пристъпваме в омая,
о, богиньо, в твоя храм."
Госпожица Дора, ака Тодорка, не издържа и изприпка до вратата на самолета. Открехна я и извика:
- Ей, Дядо, какво сте намислили?
Дядото я озари с ясен поглед и благо отвърна:
- Море! Море бе, не виждате ли?
-И за чий чеп ви е това море насред нищото? - Прогърмя Архангелский без намек за руски акцент.
- Имайки този котлован, пардон, това море, ние ставаме морска държава - ще браздим световния океан и ще разнасяме милостта на Аллах навсякъде - весело каза Дядото и кресна към копачите:
- Хайде, шейтани, хайде че мръкна!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
pc_indi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1071
Място: София

МнениеВъведено на: 08 Юли 2023 03:34:50 » Отговори с цитат върни се горе

Поетът- левент Хенри, зареял поглед в далечината, сякаш изобшо не виждаше доближаващите го типове с калашниците, тихо нареждаше стихове от "Рубаят":
"...Ше дойде краят, но кога- кой знае?
Да пием вино- истината май в това е.
Не си лоза, глупако: от пръстта-
едва ли някой ще те откопае..."..
- Кой си ти ? - погледна го косо единият калашникар
-"„Познават ме и конят, и нощта, пустинята и мечът,
Познават ме и копието, и листът, и перото…“ - продължи Хенри, сякаш изобщо не е чул въпроса.
- Ей, зарад`тоя ще ни изпозастрелят всичките...- изсъска Брат в ухото на госпожице Дора.
-Ооо Абу-т-Тайиб ал Мутанабби! - явно се впечатли талиб...абе, дано не беше талибан това!
-."..А поетите ги следват само заблудените.
Не ги ли виждаш как се скитат из всяка долина безлюдна
И как се хвалят със неща, които никога не са направили..." - вметна жената със синия чадор част от сурата за поетите в корана.
- Тия верно копаят море!- изумено гледаше случващото се госпожица Дора- Ама и тия макове дето ги мирише тоя Дядо...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Mia2442
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 604
Място: София

МнениеВъведено на: 08 Юли 2023 07:41:40 » Отговори с цитат върни се горе

- Кой е този с дългата брада? – Марко сръчка госпожица Дора.

- Това е Димитър Благоев – Дядото.

Въпросният субект лежеше на поляната, дъвчеше маково семе и мърмореше неясно „Пролетарии от всички страни –извинявайте!”

- А на кого е Дядо?

- Не зная с точност. Написал е „Що е социализъм и има ли той почва у нас”

- А какво е почва? –Марко не спираше да пита.

Хм, добре, че не ме пита какво е социализъм – помисли си Дора.

- Почва е това, което онези чичковци копаят.

- А защо копаят?

- Искат да са морска нация, ама морето не е до колене.

В този момент първият пилот и Арахангелский се приближиха до предводителя на афганците и започнаха преговори за гориво. Михаил Гаврилович заговори на пущу, но афганецът го изгледа неразбиращо.

- Поврага! Холера зелена, тези говорят на дари –другия местен език. Я ево не знаю.

Тогава тримата минаха на универсалния език –с жестове. Първият пилот посочи самолета, после направи с ръце знак за полет и се направи, че пие. Искаше да покаже, че самолетът е жаден за гориво. Афганецът му направи жест да почака и се върна с бутилка водка.

- Не, не, не това – каза Страхомир Петров.

- Абе нека остане –дай насам! –възпротиви се Арахангелский и отпра голям гълток.

- Аааа, етот руский человек – посочи го с пръст афганецът – мъй говорим по руский. Севодня Зеленский в Булгарии –правда?

На Страхо не му се говореше за геополитика:

- Мъй нуждаемся керосина.

- Ааа, так скажи - Пусть враги хоть сто раз преумножатся мы зальём им в ноздрю керосин!

И афганецът обясни, че наскоро са свалили няколко самолета –може да се вземе техния керосин, но ще струва скъпо. Преговорите стигнаха мъртва точка, когато копачите захвърлиха шанцовите инструменти, хванаха се за ръце и заподскачаха весело около дупката:

-Харе Кришна, Рама, Рама!

От дупката бликаше гъста, маслено зелена течност с мирис на петрол. И пари.




-
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
anonimapokrifoff
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1068

МнениеВъведено на: 08 Юли 2023 11:03:19 » Отговори с цитат върни се горе

„Я гледай ти! – възкликна наум Дядото. – Във видението ми тук изригваше от земните недра Афганско море, което стигаше чак до Персийския залив, а се оказва петрол. Ами няма лошо, всяко зло за добро – сега ще потекат насам реки от петродолари, стандартът на живот ще се повиши неимоверно и социализмът ще победи. Времето опроверга товарищ Ленин и доказа правотата на геносе Маркс: ей на, в богатата Западна Европа вилнее чист социализъм – малцина бачкат, мнозина я карат на помощи. Първите пъшкат, вторите щракат с пръсти и се размножават, ама в края на краищата всички са живи и ядат, нали? И какво са днешните неолиберали, освен крайнолеви комунисти? Хич и не ми трябва Европа, добре ми е в Афганистан – тук жените си знаят мястото, не като европейките и американките да тропат ситна ръченица с натрисане върху главите на мъжете си. Гледат си жениците маковите полета, а съпрузите им, потънали в сладка опиумна мъгла, най-толерантно ги чакат да се върнат и да им сготвят – ей на това му се вика равноправие! Хубава страна е Афганистан, макар че не ми харесва много обичаят им бача бази – май не е много добре да се отвличат момченца и облечени в женски дрехи, да бъдат ползвани като жени, но това тук никой не го брои за хомосексуализъм, въпреки че и дори да е, нима над всички флагове вече не се вее знамето на дъгата? Пък и да не споменавам, че в Странджанско още тричат кучетата, че ме хваща велик срам – как да ни прости цивилизованият свят?! Обичам то тоя мак, беее! Ален мак самотен нейдеее в зелена нива е разцъъъфнал… Какво са равенството, братството и справедливостта освен опиумно видение?! Обаче на тоя мак може и нещо да не му е съвсем наред, щото изобщо не си спомням аз тесен социалист ли бях, или пък широк? Но на кого му дреме – ей така ще ги доизкарам първите 200 години, после ще видим.“
Докато Дядото разсъждаваше вглъбено и екзистенциално и сееше на корена му ряпа, самолетът беше зареден с гориво.
- Какво дължим? – преведе Архангелски въпроса на Страхомир Петров.
- Ние сме добри хора и обичаме всички останали хора от целия свят, макар да не спазват законите на Аллах – отвърна талибанът с най-внушителна брада. – Ето защо не само няма да ви вземем пари, но и ще изпратим щедър дар на приятелска Великобритания. Вземате на борда ей тези 13 момчета – до едно бързи афгански хрътки или чистокръвни млади жребци, както си изберете, и ги стоварвате в Лондон. На тоя Запад мъже му трябват, той жени си има предостатъчно и все някой трябва да им прави децата, нали?
- Ама ще претоваря самолета! – възкликна първият капитан. – И къде, на главата си ли да ги сложа?
- Слушай, май френд, товарищ мой! Или излиташ с тях, или изобщо не излиташ. Понял? А, да! И ни оставяш чернокоската със сините очи – хем тя да види истински мъже, хем ние да видим хубава чужденка!
Архангелски преведе с треперещ глас. Пътниците, наизлезли от самолета, се втрещиха. Госпожица Дора зина изумено, Брат пребледня и я закри с тялото си.
- Овър май дед боди! – изрева той. – Само през трупа ми!
- Майтап бе, френд! – засмя се талибанът. – Само исках да проверя дали сред вас ще се намери мъж – е, поне един наистина има. А сега приятен полет и да ми пазите жребците, че няколко села чакат на тях да ги измъкнат на Запад, ако тука нещата с петрола не се получат. В тежко време живеем, цената на опиума пада, синтетиката завладява пазара… Хайде, със здраве!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
verysmallanimal
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 189

МнениеВъведено на: 08 Юли 2023 11:57:20 » Отговори с цитат върни се горе

Настаниха се - дечурлигата насядаха по пътеката между седалките и нещата сякаш се подреждаха чудесно. Не и за госпожица Дора, обаче. Таман да склони глава на мъжественото рамо на Брат, когато - о, боже! - кожата на лицето му се свличаше и гърчеше, досущ като една от маските на Том Круз...Брат се огледа в очите й и разбра, че е разкрит. С рязко движение смъкна маската си и отдолу...отдолу сее показа не друг, а Брат Аргиров, ама кой брат не се разбра, че те нали близнета, та Дора потъна в догадки и съмнения. "Поне да беше другарят Круз, а то..."
- Ей, момче, я изпей нещо, да видим дали не си Сашка Васева, а?! - Изтърси мис Марпъл.
Брат Аргиров се поокашля и извиси глас: "Ехе-е-е, и замириса на море...". Ама гот е да сме двама, успокои се госпожица Дора, вгледана в чатала на певеца.
Самолетът набра скорост, ожъна половина макова нива и се стрелна в синевата. Накъде, обаче? Мадрапур, Калимантан? Самолет, знаеш ли го какво ще му дойде на акъла...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
anonimapokrifoff
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1068

МнениеВъведено на: 08 Юли 2023 13:35:03 » Отговори с цитат върни се горе

Самолетът летеше в посока, абсолютно неизвестна както на пътниците и екипажа, така и на него. Дали уханието на хиляди опиумни макове беше замъглило съзнанието му, или талибаните бяха добавили опияняваща съставка в горивото? А може би драмата, разиграваща се между Брат и госпожица Дора, го правеше емоционално нестабилен, защото вече десетина пъти изхълца и разтресе пътниците?
А госпожица Дора беше втрещена, но все пак идваше на себе си.
- Ти не си Брад, но все пак си Брат, нали? А Брад и Анджелина дълго време бяха Бранджелина и планетата им се радваше, докато не се разделиха… Ще можем ли ние с тебе да сме поне за малко Братодора, след като още в началото между нас лежи лъжа?!
Брат замълча с наведена глава, после повдигна мъжествената си брадичка и запя:
- Колико сам пута умро, а ти ме оживйела.
Колики сам пиянац био, а ти ме отрийезнила.
Публиката слушаше със зяпнала уста и не смееше да шукне. Просълзи се, когато Брат стигна до „… а ти си ме спасила“, а щом госпожица Дора се включи с мощния си, плътен и красив глас – „После тебе йе остала душа, гола ко пустиня“ – от очите на всички се изля порой. „Кад замиришу йорговани“, отекна финалът на песента, изпят от Дора, и в настъпилата мъртва тишина се дочу хлипането на мис Марпъл: „When Lilacs Smell! Като замиришат люляците…“.
- Кой си ти? – попита задъхано госпожица Дора. – Кой от близнаците?
- Аз съм Брат, но не съм брат на другия брат, нито на първия. Майка ми, копие на Лепа Брена, е сърбо-хърватка, и ми каза, че съм незаконен син на Дино Мерлин, босненеца, който изпълнява тази песен в дует с Весна Змиянац. По кръв съм чист югославянин, а съм Брат с главно „б“, това е прякорът ми, защото имам 10 сестри, до една от различни бащи. Иначе се казвам Бранко Симич.
Госпожица Дора се просна възнак. Брат се наведе над нея и прошепна нежно: „Ще можеш ли да ми простиш, полегнала ми Тодоро?“.


_ _ _ _ _ _ _ _ _
Редактирано от: anonimapokrifoff на 08 Юли 2023 15:09:40 - общо 1 път.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Mia2442
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 604
Място: София

МнениеВъведено на: 08 Юли 2023 14:01:12 » Отговори с цитат върни се горе

Госпожица Дора погледна нейния си Брат, който я спаси и сърцето й се изпълни с любов.

В този момент се чу съобщение:

- Внимание! Говори Едуард фон Биерхоф. Знам, че винаги като тръгна на път, все се намират някакви ентусиасти с желание да ме отвличат. Честно казано, уморих се от толкова самодейност. Още повече, че старият скъперник – баща ми – няма да плати и един пробит долар откуп.
Знам, че и този път има такива попълзновения – даже конкуриращи се банди. Ето какво ви предлагам – ще отидем до остров Борнео, тъй като имам сделка със султана на Бруней – Хасанал Болкиах. Това е един от най-богатите хора на планетата и ще ни посрещне царски, стига да не се заглеждате по многобройните му жени. Тогава шериатския закон е безмилостен.
След това ще си летим за Лондон. Молете се само да не паднем в джунглите на острова, защото някои местни племена все още практикуват канибализъм.
Мисля, че ви предлагам джентълменско споразумение. И нямате избор – вече летим към Борнео.

Госпожица Дора бързо провери в Гугъл - По вероизповедание около 51% от населението на Борнео са анимисти, т.е. спазват традиционни местни вярвания, основаващи се на вяра в духове, в предците, в идоли и др. Племената от острова в миналото са практикували канибализъм, а някои са били главорези. Счита се, че тези два ритуала вече са изчезнали, въпреки че неотдавна индонезийски сайт публикува неофициална информация, според която тези зловещи ритуали се практикували и днес в някои от селата във вътрешността.

- Става все по-страшно – помисли си тя. Генерал Наско би й завидял за приключенията. И за любовта!




-
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com