Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ChrisVrj
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14129

Онлайн са:
Анонимни: 204
ХуЛитери: 4
Всичко: 208

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: Icy
:: Markoni55
:: Elling

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Госпожица Дора
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Mia2442
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 604
Място: София

МнениеВъведено на: 25 Юни 2023 05:08:11 » Госпожица Дора Отговори с цитат върни се горе

Госпожица Дора седна на мястото си в самолета и се зае да разглежда спътниците си. През седалка от нея седеше симпатичен младеж с очила, който вече четеше книга.

- Сигурно е поет! – заключи госпожица Дора, макар тя самата да обожаваше кримки.

Зад нея седеше семейство с петгодишно дете, което още отсега мрънкаше и й риташе седалката под одобрителния поглед на родителите си.
И почти до прозореца – млад мъж с профил на Брад Пит.

- Хм, ще му казвам Брат! - разсмя се на каламбура си сама. - А ако ме попита за къде пътувам, ще му отговоря, че мисията ми е секретна.

Госпожица Дора беше в средата на ранните и нежни трийсет, бе с къса черна коса с бретон, обичаше кучета и бе фен на Еркюл Поаро. Даже докато правеше екскурзия с круизен кораб по река Нил, непрекъснато фантазираше кой от пасажерите би могъл да бъде убит в стил Агата Кристи.

Сега тя летеше за студения и мъглив Албион, но как й се искаше някой да отвлече самолета и да ги закара в слънчев Дубай.

И вече летяха от поне час, когато внезапно настана суматоха и се чу глас:

- Останете по местата си!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
pastirka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 760

МнениеВъведено на: 25 Юни 2023 08:25:26 » Отговори с цитат върни се горе

Стюардесата излезе от пилотската кабина с откачила се в левия ъгъл дежурна усмивка. Стройната мацка усети, че нещо във вида ѝ не е наред и побърза да коригира изкуствения си макиаж. Докато правеше това, самолетът се разтресе – беше попаднал в сериозна турболенция.

"Свикнала съм и на по-страшна от тази" - помисли си госпожица Дора и насочи погледа си към четящия младеж, който определи като поет. Страхът бе трансформирал и него в криминалист.

Чукането по седалката беше спряло и чувствителните сензори на госпожица Дора за обратно виждане предадоха огледалния образ на уплашената майка, прегърнала детето си.

Двойникът на Брат се мъчеше да чуе в суматохата подробности от сценария, в който иска да го забърка пак Агата Кристи и беше застинал като свинкс.

"Започна се!" - подшушна вътрешният глас на госпожица Дора и смехът ѝ прозвуча в пространството като камбана, сигнализираща, че наблизо има пожар.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
anonimapokrifoff
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1068

МнениеВъведено на: 25 Юни 2023 12:24:13 » Отговори с цитат върни се горе

„Фак, фак, фак, не трябваше да става така!“ – ругаеше наум Брат. Уж всичко по трасето щеше да е наред, а сега тая турбуленция, пълна шитня! Пътниците се кокореха и се озъртаха страхливо като бели мишки в капан. „Не можете да си представите колко сте прави, милички!“, каза си Брат и се изкиска злобно.
Стюардесата, трансджендър с почти прикрит от скъпия грим набол мустак, го погледна с питащ поглед, леко повдигнала изрисувани вежди, широки два пръста. Всъщност, помисли си Брат, може би това е моментът – пасажерите са заети да стискат с потни ръце облегалките на седалките и да се молят Богу, така че едва ли ще окажат съпротива, щом от двете тоалетни изскочат горилите му. Първата група щеше да подчини екипажа за нула време и да промени курса на самолета, а втората - да улови кокошката със златните яйца, младия милиардер, съпругата му и разлигавеното синче, за прикритие пътуващи с нискотарифна компания в икономична класа. Колкото до охранителя им, приличащ на непризнат поет, едва ли щеше да се окаже проблем, макар вече да беше престанал да се преструва, че чете, и да беше пъхнал ръка под разкопчаното си ленено сако.
И все пак имаше нещо във въздуха, което безпокоеше Брат – той огледа салона и закова поглед върху крехкото чернокосо миньонче със строга прическа и пронизващи сини очи. Да, точно то се беше изсмяло тържествуващо, докато останалите се тресяха от страх. „Жена, ррр! – изръмжа недоволно Брат. – С жените никога нищо не се знае, и то най-вече с тези, които приличат на смотани стари моми!“
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Icy
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 04, 2022
Мнения: 52

МнениеВъведено на: 26 Юни 2023 00:08:52 » Отговори с цитат върни се горе

- Ох, направо се напишках, брат. Ама не от старах, брат. От смях, брат. Нали не се сърдиш, че те наричам брат, брат?
Дора, която по паспорт беше Тодорка, не спираше да дудне, флиртувайки с очи.
Досадница, помисли си Брад. Пикла!
- Това с напишкването ... Пошегувах се, брат.
Сякаш беше прочела мислите му. Да му се не види, помисли си Брад, аман от досадници. Как само му беше писнало да му викат брат. Идеше му да я плесне през устата. И тогава, за голяма своя изненада, Брад се наведе и я целуна по устата.
- Простак - опита се да смотолеви госпожица Дора, може ли пак, помисли си тя, развалнувана едновременно от целувката и от гениалната според нея рима.
В този момент стюардесата започна с характерната за професията си интонация:
- Уважаеми пасажери, от името на екипажа искам още веднъж да ви приветствам на борда и да ви уведомя, ще днес полетът ще се движи по предварително определения курс и ако някой от вас, копеленца жалки, си е наумил да прави някакви щуротии, да се откаже преди да съм му набила разум в главата - с престорена усмивка завърши стюардесата, като същевременно разгърна сакенцето си, под което до пищова й ясно се очераваше пистолет.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Mia2442
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 604
Място: София

МнениеВъведено на: 26 Юни 2023 06:29:30 » опознаване на героите Отговори с цитат върни се горе

Дали всички видяха, че стюардесата е тежко въоръжена „до зъби” – замисли се госпожица Дора. Май не. Но от четене на криминални романи тя вече имаше доста „набито око и ухо”.

И интересно дали Брат е успял да внесе някакво оръжие – би трябвало, нали в „Мистър и мисис Смит” играе таен агент.

Е, госпожица Дора също не беше безпомощна - в пети клас бе станала европейска шампионка по айкидо. В чантата си пък имаше флакон с нервно-паралитичен газ. Беше маскиран като инхалатор за разширение на бронхите, но за части от секундата можеше да просне врага бездиханен.

Госпожица Дора реши да се върне към по-приятни мисли за втора целувка с Брат, когато я поля студен душ. Буквално. Обърна се и видя – малкият непрокопсаник отзад я целеше с воден пистолет.

- Ще ти откъсна носа! Спри веднага!

- Не можеш – мъртва си! – разхили се изчадието, а родителите му невъзмутимо четяха вестници.
- Ако ми дадеш пистолета, ще ти дам бонбон!- развя бялото знаме Дора.
- Може! – хлапето одобри сделката и госпожица Дора прибра водния пистолет в чантата си.

Хм, твърде много оръжия на борда, помисли си Дора. А и този левент – поета ми изглежда подозрителен за оръжие. Едва ли само нежни балади ползва за защита. Обаче, както е казал Чехов, има ли оръжие на борда...

/ Бележка под линия – Гане,Иси, Мария - време ли е да вадим горилите от тоалетните или още да нагнетяваме напрежение –ахахах – адски забавно става/
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
anonimapokrifoff
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1068

МнениеВъведено на: 26 Юни 2023 09:15:18 » Отговори с цитат върни се горе

От средната седалка на последния ред вляво, който е заврян в опашката на самолета, старче с вид на гном успя да измъкне глистоподобното си тяло изпод планините плът на двете си сладко похъркващи съседки. То огледа картинката, измърмори „Дамм, излязохме от коловоза и сме напът да оплескаме сюжета“, след това щракна с пръсти: Брат замръзна точно в момента, в който се питаше изумено „Ама аз целунах ли я бе, копелета, да се е… в тъпата тиква!“, госпожица Дора си остана на седмото небе – „Йес, йес, йес! Уау! Целуна ме Брааат!!!“, трансджендърът стюардеса застина с ръка на хм, несъмнено величествения си природен кобур, а малкото изчадие воден стрелец внезапно си налегна парцалките.
Старчето най-сетне докопа еднолитровата бутилка черен „Джак“ и мощно отпи, после отчете с мъка силно намалялото ѝ съдържание и философски си каза, че това е то природата на твореца: сърцето го боля, когато я плащаше на касата във фришопа на летището, но стократно повече го боли от неумолимия факт, че тя скоро ще свърши, както свършва всичко хубаво в тоя живот. Накрая се замисли дали да я кара по законите на добрия стар сюжетен роман, или да изпраска постмодернистична фрагментарна творба с елементи на мистицизъм, митология, фентъзи и непременно натрапваща се политкоректност, или пък в крайна сметка всичко това накуп? Решението не беше лесно при неговото неизяснено състояние: лодката на разума му може би беше плавно разклащана от вълните на кроткото му биполярно разстройство, но беше и възможно да я подмята цунамито на тежка шизофрения, казва ли ти някой, най-малко пък психиатрите.
Подобно на много велики писатели, и старчето трябваше да напише романа поради тежка финансова принуда. Напълно скъсано по всички фронтове и без 2 лева в джоба, преди десетина дни попадна в един крайбрежен бар и пи мнооого текила на разсъмване с един издател младок, довлякъл се там да дави поредната си любовна мъка в алкохол, за да не се налага да дави себе си. Старчето му нахвърли някакъв сюжет, от който сега имаше блед спомен, издателчето откачи от кеф, провидя в идеята бестселър и договор с Холивуд, а щом нормалните хора отидоха на работа, изтегли 5000 лева от сметката си и му ги връчи като аванс, но не пропусна преди това да го накара да подпише договор, който завериха нотариално. И сега кандидат-писателят летеше към Албиона, за да отиде в Stratford-upon-Avon и да потърси помощ от духа на Шекспир, по-скоро от духовете му, тъй като или няколко души за живели в Шекспир, или той е живял в няколко души, все тая.
Трябваше да вземе спешно решение накъде ще върви тоя роман, защото вече усещаше спазмите на пътническата диария, а това означаваше, че се налага да разкара горилите от близката тоалетна. И все пак, и все пак… но моментът вече беше крайно спешен. Старчето надигна за пореден път бутилката, промърмори To be or not to be и щракна с пръсти.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
pc_indi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1071
Място: София

МнениеВъведено на: 27 Юни 2023 01:37:55 » Отговори с цитат върни се горе

- Извинете, може ли да Ви изпреваря с тоалетната, че... как да Ви кажа...- докосна го леко по рамото някой и старчето се обърна изненадано. Срещу него стоеше мила възрастна дама, облечена в елегантен светло бежов костюм, бяла копринена риза с широка, ефирна яка с дантелка по края и мека шапка с не голяма периферия, под която се подаваха къси, бели къдрици.
- Ама разбира се, заповядайте, госпожа...
- Госпожица... Госпожица Марпъл. Жана Марпъл...
-Брех!-опули се старчето- Като ...онази Марпъл, дето...
- Хаха...- засмя се възрастната дама- не сте първият, който го казва..Просто, това е фамилията на баща ми, който беше родом от Торки, Девън. Запознали се с майка ми, която работеше в БАН, на един симпозиум на орнитолозите...Но...ако позволите... Благодаря за предимството!
Старчето се отдръпна и пропусна Жана Марпъл да иде до тоалетната и в следващия миг от там се чу някакво трополене, някой изохка, изпъшка, последва ново изтрополяване... И старчето, и Брат, и госпожица Дора, и стюардесата , и почти всички пасажери наскачаха да видят какво се случва...
Пред вратата на тоалетната лежаха в несвяст едър брадат мъж в полицейска униформа и висока жена с къдрава рижава перука, коятто се беше смъкнала и откриваше черна, прибрана на кок коса, с тъмен чорап на главата и татуировка на бедрото- ножица, прерязваща дантелена лента. Над тях госпожица Жана Марпъл гледаше в недоумение и почуда.
- Кълна се, нищо не съм им направила, просто отворих може би по- силно и рязко вратата, защото бързах и мислех, че няма никой...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Mia2442
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 604
Място: София

МнениеВъведено на: 27 Юни 2023 07:55:28 » Отговори с цитат върни се горе

- Мерде! - изруга Брат, виждайки случката при тоалетната и особено татуса с ножицата, прерязваща лента. „Това е мафията, холивудската мафия - ще ми прецакат удара”.

Брат беше замислял големия удар от дълго време – всички знаеха за диамантения крал Ото фон Биерхоф, който правеше пари както дърветата листа. Но милионерът се беше барикадирал в замък в южна Франция и не ходеше никъде.

Обаче фон Биерхоф имаше син и петгодишен внук. Синът пътуваше винаги инкогнито с жена си и хлапето в икономична класа, но Брат бе сигурен, че старият ще „кихне” за тях поне 100 милиона откуп.

Намесата на конкуренцията в лицето на Холивуд, както и миньончето с бретона, което вероятно беше агент на нечии тайни служби, усложняваше много плана.
Да не говорим за онова пиянде, дето нон стоп рецитираше Шекспир, а сега и тази мис Марпъл, която му беше позната отнякъде.

- Ей, човек едно отвличане не може да направи като хората, без в краката му да се запречкат какви ли не!- въздъхна мрачно Брат и се замисли за корекции в плана.

Самолетът с милионерските наследници трябваше да бъде отклонен към имение на частен остров в океана, а оттам да се преговаря със стария скъперник, но нещата бяха с много неизвестни.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
pastirka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 760

МнениеВъведено на: 29 Юни 2023 17:59:59 » Отговори с цитат върни се горе

Най-голямото неизвестно в тази цветна по цели и външност компания от пътници, събрани в самолета, си оставаше мис Марпъл. Възрастта ѝ не можеше да се определи, цвета на очите също, а още повече целите и в това потайно пътуване. Но аз ще ви издам една малка тайна. Тя знаеше, че за да правиш пари, както "дърветата листа", се иска ум. Нейният не блестеше с нищо на пръв поглед, но покер играчите усещаха, че ако заложат на тази женица, ще спечелят двойно и тройно. Не вярвате ли? Важното е да улучиш точния момент. И аз се запитах: Дали пък вече не е дошъл?

Докато търсех отговора, мнимата стюардеса с бретончето (кой ли вятър я довя и нея и с какви цели точно в този секретен полет?) поднесе на Пит една голяма чаша и каза на всеослушание:
- Пожелахте вода с лимонов сок, заповядайте, господине!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
anonimapokrifoff
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1068

МнениеВъведено на: 30 Юни 2023 03:39:32 » Отговори с цитат върни се горе

„Каква вода с лимон, какви пет лева? Тая не знае ли, че на планетата ни има джин? - възмущаваше се Брат, но внезапно забеляза, че до него не е стюардесата, а чернокосото миньонче, което беше целунал в момент на умопомрачение. - Мамка му! Агент на Холивуд се опитва да ме очисти!“ Адреналинът го изстреля на крака и за част от секундата Брат опря дулото на своя „Колт_М1911“ в лявото слепоочие на синеочката, която отрони едно изумено „Ах!“.
В остър пристъп на клаустрофобия петте горили от тоалетната в предната част на самолета издъниха вратата и нахлуха в салона. Леденият им поглед на професионални убийци веднага фиксира проснатите тела на колегите им от другата тоалетна, а после се концентрира върху милиардерския наследник и жена му – налагаше се временно да зарежат екипажа и да уловят златното пиле. Горилите тръгнаха по пътеката, а пасажерите ги аплодираха възторжено.
Старчето, най-сетне добрало се до заветната тоалетна чиния, се унесе в дрямка. Сънува редакторката на издателството – хибрид между Цербер и бухал - с която имаше неудоволствието да се запознае. Древната Цербуха начерта кръст върху ръкописа му с остър закривен нокът и той се разпадна на четири парчета, после тя се надигна, почти опря клюнест нос в неговия и изрева: „Ти тъп ли си, бе, или само малоумен?!“.
Трансджендърът стюардеса сключи мощни пръсти около шията на милиардерския наследник и го извлече на пътеката. Съпругата, възпитаничка на Оксфорд, изписка „Дарлинг! Хъни!“, след което припадна като анемична английска аристократка, въпреки че руменият ѝ тен издаваше ниския ѝ произход. Петгодишният ѝ син изпълзя изпод седалката, изправи се, събра длани и се поклони. Госпожица Дора, макар и с пистолет, опрян в слепоочието ѝ, безпогрешно разпозна сродната си душа и изкрещя: „Мае! Гедан! Маваши гери! Кин гери!“*. Хлапето се изстреля, нацели трансджендъра в топките и го просна, пищящ като заклано прасе, изгледа го и каза: „Защо левеш, бе? Нали не ти тлябват?!“. После се обърна към госпожица Дора и направи сенсей ни рей**.
Пътниците ръкопляскаха на безплатния спектакъл и виковете им „Браво!“ почти продъниха самолета. Мис Марпъл, в центъра на тази истерия, седеше безучастно и си мислеше недоволно, че вече минава 5 следобед, а все още никой не ѝ е сервирал чая с органично фермерско мляко и парче английски кейк, изпечен само преди 10 месеца и съхраняван в метална орнаментирана кутия.

*Напред! Под пояса! Дъгообразен удар с крак! В слабините!
**Поклон към учителя.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Mia2442
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 604
Място: София

МнениеВъведено на: 30 Юни 2023 14:33:23 » Отговори с цитат върни се горе

Мис Марпъл още бленуваше следобедната си бисквитка с чая, а Брат псуваше наум конкуренцията –явно Холивуд яко го е закършил с парите за някой високобюджетен филм, щом се готвеха да им отвлекат под носа плячката.

И точно тогава пилотската кабина се отвори и се подаде втория пилот с лека картечница:

- Замръзнете! Хвърлете всички оръжия на пода! Или ще ви подравня с една глава по-ниски!

Горилите хвърлиха калашниците, а Брат – пистолета. Госпожица Дора се замисли дали да извади водния пистолет от чантата си, но освен, че поливането със студена вода е крайно неприятно, той не можеше да се брои за оръжие.

- Ще кацнем по разписание на Хийтроу – обяви гневно втория пилот.
В този момент Брат погледна настойчиво левента –поет. Поетът се изправи и започна да съблича лененото си сако – отдолу целият беше опасан с експлозиви.
- Хвърли картечницата или ще дръпна шнура и всички ще станем едно голямо, огнено кълбо ! - нареди поетът с напевна интонация .- И карай към остров Пантарей!

Дедиера отзад се възпротиви:
- Ама как за остров, аз искам в Ирландия!
- Млък! – сряза го поетът – и без друго цитираш монолога на крал Лир неправилно!

Госпожица Дора въздъхна : - Тези вече го прекаляваха - мис Марпъл трябваше да има следобедния си чай и томчето с викторианска поезия. Може би като кацнеха на острова, двете със старата дама щяха да намерят начин да обезвредят всички тези навлеци. А и малкият можеше да се включи.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
anonimapokrifoff
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1068

МнениеВъведено на: 01 Юли 2023 09:32:56 » Отговори с цитат върни се горе

Мис Марпъл наблюдаваше под полуспуснати клепачи палуванията в самолета с надменността на английска домакиня от средната класа, която може да си позволи нова шапка всеки сезон. Толкова предвидими бяха всички, че чак се прозя от скука. Обаче чернокоската задържа погледа ѝ – имаше потенциал малката, но ослепителните искри, които прехвърчаха между нея и оня плакатен красавец, безспорно тъп като галош, със сигурност щяха да я доведат до нелечима глупост.
Брат, схванал се от усилието да държи толкова дълго пистолета си, опрян в миловидната главица на госпожица Дора – мамка му, тежеше си кучето – и най-сетне отпуснал ръка поради недвусмислената заплаха на поета, неволно залитна и пропадна в сините ѝ очи. „Ако Анджелина има най-добре направените устни на планетата, то ти имаш най-добре ненаправените устни на планетата“ – каза той и прилепи уста към нейната. Целувката беше абсолютният връх на целувките, но точно в мига, в който настъпваше върхът на върха, внезапно в съзнанието на госпожица Дора изгря образът на генерал Наско – неин ментор, идеал и несподелена любов. „Но това е само секс, нищо повече!“ – отправи тя към него мисловен вопъл, след което се отдръпна от Брат и прошепна на езика на любовта: Je t'aimerai toujours, mon petit général ! (Аз винаги ще те обичам, мой малък генерале!) „Ъ?“ – изъка Брат и се замисли какво, по дяволите, става, да го е... И получи адско главоболие.
Вторият пилот беше хвърлил картечницата, а първият караше самолета нанякъде из въздушното пространство. Старчето гледаше паникьосано целия този хаос, а сърцето му беше паднало в гащите от ужас, че остроноктестата и клюнеста Цербуха, негов редактор за зла участ и по волята издателска, като нищо ще му извие вратлето. И тъкмо вдигна ръка да щракне с пръсти и да ги паузира всичките тия малоумници, когато поетът, опасан с експлозиви, изви и двете му ръце. „Ха си щракнал с пръсти, ха съм взривил всички! – изсъска той и старчето едва не колабира от дъха му на плесенясала хартия. – Не ти ли е ясно, драскач такъв, че в един момент героите се изплъзват от контрола на автора и заживяват собствен живот? Хич и не се опитвай да ни манипулираш, трол нещастен, изпълзял от зловещи норвежки гори!“ „Ето, и този ме обижда, сякаш аз съм виновен, че приличам на трол, а толкова, толкова искам да съм джуджето Хаяско!“ – каза си старчето и се разхлипа.
Мис Марпъл се беше разсънила и наблюдаваше зорко. „Интересно, интересно – мърмореше си тя, - Поезията срещу Прозата. Сблъсък на титани: сакралното срещу профанното, духът срещу материята и прочее, и прочее… Дали вече имаме истинска криза на борда?“
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
pc_indi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1071
Място: София

МнениеВъведено на: 02 Юли 2023 03:27:52 » Отговори с цитат върни се горе

Мис Марпъл се разсъни, или по-скоро излезе от транса, в който я беше вкарала цялата безумна суматоха, която създадоха тези опростени човешки модели. Придаде си небрежен старчески вид и се отправи към тоалетната. Щом влезе и заключи вратата, измъкна от кокетната си чантичка някаква малка, черна кутия, нагласи нещо с някакви копчета, включи някакъв таймер и я постави внимателно зад казанчето така, че да не се вижда и да не падне.
После излезе от тоалетната, отправи се уж уморено към мястото си и се отпусна за дрямка, опряла глава в люка.
След около десетина минути, в целият самолет се разнесе силен мъжки глас:
-Моля за вниманието на всички пътници! Оставих да се наиграят всички трогателни смешници, които, понеже на прощапулника си явно са се хванали за водните пистолетчета, са решили, че ще станат терористи, но имам да кажа нещо много важно на всички и то е, че на седем скрити места в самолета са поставени мошни експлозиви, които ще задействам веднага, ако самолета не държи курс към Марсилия, За да избегнете неволно самовзривяване, желателно е да пътувате колкото се може по- мирно и спокойно. разбира се, всеки е свободен да скочи с парашут, като за целта е добре да се осведомите за наличността на парашутите. Всички ваши действия са под постоянно видеонаблюдение, което е изненада и за екипажа, но това е положението. Аз на своя прощапулник съм взел черната билярдна топка с номер 8. Когато наближим Марсилия, ще получите строги и точни инструкции какво следва. А кой съм аз и за какво се боря, нека за сега не ви вълнува.важно е всички да кацнете невредими в Марсилия, а това зависи от вас.Дерзайте!
- Какво беше това, мамка му ?!! - пръв реагира Брат.След него и другите започнаха да се споглеждат и разпалено да коментират ситуацията.
-Оооо...ще пропусна партито при братовчедка ми Бети...- с разтревожен глас се обади и госпожица Марпъл, но като видя, че никой не се интересува от нея, се облегна в седалката си и въздъхна доволно. До тук добре- си каза. Планът на Ото може би проработи. Бяха стари приятели и нямаше как да му откаже помощта си, а именно - знаейки за целта на похитителите, сам да похити и по този начин да спаси наследниците си от алчните намерения на тези примати.
Госпожица Марпъл се почуди как и кога да разкрие на госпожица Дора изненадата, която касаеше нея, но реши засега да изчака...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Mia2442
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 604
Място: София

МнениеВъведено на: 02 Юли 2023 08:22:28 » Отговори с цитат върни се горе

В самолета се възцари тревожна тишина, когато отново се разнесе глас / много секси глас според госпожица Дора/

- Говори първият пилот! Получих радио–съобщение - по петите ни са вдигнати бомбардировачи Б-52 на Алианса. Все още не знам къде ще ни принудят да кацнем. Моля, деактивирайте всички експлозиви на борда! Ще се опитам да им избягам, но дано да сте си написали завещанията!

В последвалото мълчание се изправи Поетът с експлозивите . Той се казваше Хенри, тъй като майка му беше страстен любител на поезията на Хенри Уадсуорт Лонгфелоу, а баща му – е, Хенри съвсем наскоро разбра кой е баща му.

- Смъртта е моя занаят! –промърмори той, а после зарецитира с напевния си глас:

Природо, ти си моята богиня —
на твоите закони аз ще служа!
Защо да трябва да се подчинявам
на злия обичай, да се оставям
на правната дребнавост да ме граби,
понеже съм се появил дванайсет
или петнайсет месеца по-късно
от брат си? Извънбрачен! Незаконен!
Неистински! Защо? Какво ми има?
Добре съм сложен, хубав, с остър ум
като плода на всяка честна майка!
Защо клеймят ни с думи като „долен“,
„позорен“, „низък“? Низък — този, който
във страстните грабежи на плътта
получил е по много буйна сила,
отколкото отива за цял полк
от хапльовци, заченати със мъка
помежду сън и яве, в уморено
и спарено легло? Добре тогава!

- Хм, наистина ли сте незаконороден? – прекъсна го мис Марпъл със сълза в очите.

- Да, госпожо, баща ми Ото фон Биерхоф никога не призна това и само брат ми Едуард е негов наследник! – Хенри погледна с неприязън милионерския син.

- Успокойте се, ще поправим тази несправедливост на съдбата! – с ласкав глас каза мис Марпъл.

- Благодаря ви, мисис ...не ви знам името!

- Марпъл! Мис Марпъл!


бележка под линия - в текста е използван цитат от втора сцена на "Крал Лир" - Шекспир.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
anonimapokrifoff
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1068

МнениеВъведено на: 02 Юли 2023 11:15:39 » Отговори с цитат върни се горе

Пътниците в началото хихикаха и тъкмо да заръкопляскат, когато внезапно и колективно ги порази мълнията на прозрението: ами ако това не е театър, мамка му???
Милиардерските наследници, сякаш забравени от всички, водеха шепнещ, но напрегнат разговор.
- Дарлинг – изгука съпругата Дейзи, т.е. Маргарита, - защо твоят полубрат и наш охранител ни предаде?
- Защото отказах да финансирам издаването на графоманската му стихосбирка – простена мъжът ѝ.
- Ти крейзи ли си?! – изписка Дейзи. – Нима не знаеш колко ранима и отмъстителна е душата на твореца? Не помниш ли, че преди няколко години една поетеса в Русе наръга с кухненския нож съпруга си, защото не пазел мълчание, докато тя рецитирала стихотворенията си пред гостите им?!
Хлапето, за пореден път оставено без надзор, се беше вкопчило в опасания с експлозиви отхвърлен поет и нададе крясък:
- Ей сега ще длъпна шнула и ще ви глъмна всичките, ако не изпълните моите условия!
В салона на самолета настана вселенска тишина и остро се усети липсата на муха, която да избръмчи. Втрещената публика се окопити и хорово изрева: „Казвай!“.
- Пълво, влъщате ме при баба и дедо в Лодопите. Втоло, позволявате ми да си иглая с кочлето Кочо и няма да го колите за Гелгьовден. Тлето, на теб, мадъл, ще ти викам мале, а на тебе, фадъл, ще ти викам бубайко.
„Мамка му! – изпъшка бащата. – Иди разбери коя кръв надделява в любимото ми малко чудовище – еврейската или българската!“
- Дарлинг… – започна Дейзи с най-подмазваческия си тон.
- Стига с това „даллинг“, научете се и двамата да говолите като нолмални бългали! И ще ми купите калакачанка, която ще клъстя Мулат!
- Мулат ли? – възкликнаха недоумяващо пасажерите.
- Не Мулат, а Мулат! – изпищя истерично малкият и посегна към шнура.
И тъкмо да го дръпне, когато в салона влетяха пет бели чаршафа, наподобяващи гигантски медузи. Едната медуза се обърна хоризонтално и от нея се нададе неясно ломотене. После тя прочисти гърло и заговори на чист български:
- Сори, пипъл, но по инерция я карам на староанглийски, макар нито един земен език – жив или мъртъв, да не е проблем за нас.
- Извънземни ли сте?! – нададе вик ужасената тълпа.
- Не, но определено вече сме неземни. Ние сме духовете на Шекспир, а аз съм говорителят на групата, избран демократично.
- Защо сте тук?! Как дойдохте?!
- Гайс – обърна се чаршафът към останалите чаршафи, - казах ви, че тези ще ожълтят гащите, дано да имат резервни подръка. – Изхили се призрачно и продължи: - Дойдохме лесно, а сме тук по две причини. Не сте ли чували, смотани илитерати такива, че в древногръцкия и древноримския театър, когато действието се закучи и ситуацията е без изход, се появява deus ex machina? Освен това вие ни призовахте с тайната парола: някой от вас рецитира част от втора сцена на „Крал Лир“. Сега по същество: ти бе, олд мен, защо така оплеска всичко и изтърва героите си да правят каквото им хрумне?! Да вземеш да си оправиш повествованието, май френд, защото вече си гушнал мангизите! Ти, моме черновежда, дето очите ти не приличат чак на звезди и по бузите ти рози не цъфтят, ама адски ловиш окото, най-сетне насочи сексуалната си енергия към един обект – или пети женерал Наско, или тоя породист екземпляр, избирай, макар и в двата случая да е от трън на глог. Специалните ни поздрави към една сънародничка, чието име умишлено няма да споменем: congratulations miss, доброто английско възпитание си остава добро английско възпитание. А вие, останалите, не забравяйте, че сте просто герои от нескопосан роман, който надали ще види бял свят. Сега изчезваме. Вече е нощ и по традиция нахълтваме в спалните на живите – без чаршафите, разбира се - и гледаме порно. Признаваме си, че в такива моменти телата доста ни липсват. И един въпрос накрая: защо бе, шибаняци, за цели шест века не измислихте нищо ново в кревата?!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com