Пенсия в рая

Г-жа Данаилова превключваше каналите между любимите си куиз шоута. С тях тренираше паметта си, а после тръпнеше заради страсти, изневери и предателства с великолепния сериал „Зов на кръвта“. Телефонът прекъсна удоволствието й.
- Той каза… мести се в София, с мен или без мен - изхлипа дъщеря й в слушалката.
Данаилова обичаше загадките, но зет й прекаляваше.
- Знаех си - от фитнеса му не чакай нищо добро. А ти медитираш вкъщи с крака върху главата. Можеше да стане вегетарианец, а не да хукне към София. Замесена е жена.
- Ще сме близо до детето.
- Детето е студент, а за тъща си зетят помисли ли?
- Прибира се. До скоро.
Данаилова не бе мислила да сменя Дунава с Перловската река. Щерка й звънна след час.
- Не била жена, а статистика.
- Какво?
- Според проучване средностатистическият мъж от Видин живее 65 години и половина, получава пенсия само 6 месеца, а пенсии в рая няма. Софиянецът пък цели 71.
- Как вярва на всичко? По телевизията твърдят, че пенсионерите с 650 лева не мизерстват. А за жените какво казва статистиката?
Месеци по-късно Данаилова се готвеше да посети децата. Би останала, но зетят не даваше, защото тогава нямало да има значение къде живее той.
„Жена да беше, по-добре“ – мислеше си Данаилова, „статистика ли е, не ми я хвали.“

На вратата се позвъни и Сия отвори:
- Здравей, мамо! Ама нали идваш само ден, какви са тези 2 куфара и кашон?
- Чакай да вляза - каза госпожа Данаилова и струпа всичко насред хола.
-Къде е дълголетника?
-Ами Петър спи още!
- Как така ще спи - много сън не е полезно за здравето- пише го във Фейсбук.

- Щом му направя палачинките и кафето, ще го събудя!

- Никакви палачинки - вредни са за холестерола му. Ето тук съм донесла чия, киноа.Сега за закуска ще яде овесени ядки, а за обяд елда!

-Какво е елда, мамо?
-Не знам, но е много полезна!

-Ето тук съм донесла и дъмбели, да спесите от фитнеса, а в кашона има куче - малко е, но ще стане голям юнак - Петър ще тича с него в парка и така ще го докара до столетник.

- Ой, че е миличко!-възтрогна се Сия, но в този момент вратата се отвори и Петър начумерен попита:

-Какво става тук и къде са ми палачинките?

- Извинете, че нахлявам така, но кранът на чешмата...всеки момент водата ще стигне до тук...ако може съпругът ви..
- Тая пък, коя е?
- Съседката, мили, от горния етаж, има проблем с крана на чешмата..
- И, кво, аз да не съм водопроводчик?
- Да, ама водата...
- Разкарай я! О, кой дощъл? С два куфара? Още не съм пил кафе, а кръвното ми се вдигна...

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 590

В момента в който г-жа Данаилова, в отговор на милото посрещане на зет си, отвори уста, за да го просвети, че по последни научни проучвания кафето няма отношение към вдигане на кръвното налягане, а другите две дами, кършеха ръце всяка с ускоряващ се пулс, но по различни причини, от мокрото петно на тавана, се откъсна една натежала водна капка, не издържала на силата на гравитацията и уцели кашона, който пък от своя страна излая възторжено с още пискливия гласец на малко пале.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

Този изненадващ лай подейства на домакина по-разсънявашо,
отколкото една голяма чаша сутришно кафе. Той ококори очите си, но с едното от тях премигна начесто два пъти в невротичен тик. Винаги го правеше с лявото си око, което беше променило центровката си от непрекъснатия му стремеж да държи под наблюдение изобретателната си на пакости съпруга.

Сия понечи да каже нещо, но майка ѝ излезе по-бърза от нея:
- Не се сърди, зетко! Я виж какъв подарък съм ти донесла!

После внимателно извади пухкавото пале с жест, равностоен на тези, с които археолозите показват откритите от тях съкровища и погали нежно малката рошава топчица:
- Хайда, върви да се запознаеш с тате!

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1069

Зетят отръска скимтящото пале от крачола си със смесица от погнуса и досада. Той тъкмо се приготви да зейне, защото кутрето остави локвичка на пода, но зърна съседката и ченето му висна. Мацката беше наистина впечатляваща - млада, руса, апетитна и с ангелски сини очи.
"Абе къде ѝ е на моята Сия акълът? - попита се ядно г-жа Данаилова. - Сто на сто мозъкът ѝ е по-малък и от този на палето, щом натиска мъжа си да ходи в апартамента на съседката. Не знам дали той ще ѝ спре крана на тая, ама тя със сигурност ще му спре тока, ако не го е спряла вече - как само я зяпа и диша като риба на сухо шаранът му с тъп шаран!"
После г-жа Данаилова въздъхна дълбоко и се упрекна, че не е внимавала какво си пожелава - вече бяха налице и статистиката, и жената. Според вездесъщата статистика над 99% от мъжете кръшват поне веднъж на жените си, голям процент се развеждат и се женят за младата си любовница и огромен процент от последните се просват скоропостижно и безвъзвратно я от инсулт, я от инфаркт, защото някои работи само с мерак не стават, искат се и сили. Хич не го харесваше тя тоя самсунест зет, обаче ѝ дожаля за Сия, която бършеше пода в пълна заблуда и непростимо неведение.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 590

Когато и втората водна капка, откъснала плът от утробата на новозараждащите се междусъседски отношения, издрънча върху подложения от предвидливата Сия леген /на мястото на кашона/ и разнопосочните страсти на компанията се съсредоточиха върху същината и спешността на случващото се на горния етаж, с определено застрашителни последици и за долния, сянка на реализъм пробяга по лицата на всички, с изключение на палето, разбира се. То вече изследваше миризмата на чехлите в коридора, предкусвайки удоволствието да ги притежава пълнокръвно...
Между впрочем, така го и кръстиха в последствие – Пале.
/Отбелязвам го, за всеки случай, за да не вземе да хрумне на някого от съавторите, да го оторизира да пази уличните буклуджийски кофи... знам ли... ?!/

Втората капка извади г-жа Данаилова от моментната нерешителност - не беше дошла чак дотук да гледа как зетят, глътнал корема, приглажда двата косъма по темето си и разсъблича с поглед съседката. С бързи крачки тя приближи момичето, подхвана я за лакътя и оповести, че има завиден опит с течове и се заема с проблема. По стълбите проведе кратко интервю с кръшната мома и научи, че била статистка. Слава богу, не статистичка. Но девойката вярваше, че я чака бляскаво бъдеще – режисьор ѝ обещал главна роля.
- Щом ти е обещал, няма да споменавам, че познавам този-онзи от Народния.
Девойката запърха с мигли, дълги като лястовичи крила. „Минко Видински – чувала ли си го?“- хвърли стръвта Данаилова. „О, той е велик, колко сте близки?“ Колко близки? Бяха се разминавали по коридорите в гимназията, а и отдавна беше чула, че е починал. Знаеше обаче, че има син и той режисьор. Момето вече отключваше врата и нямаше идея къде е централният кран за водата. Г-жа Данаилова го откри на обичайното място в банята и го завъртя. „Водата спря“ извика възторжено бъдещата актриса, а после наставлявана от своята менторка хвана парцала. Г-жа Данаилова потърси гаечен ключ, но откри клещи и затегна разхлабена гайка на крана. След като постави под временен контрол теча на вода и флуиди към долния апартамент, тя се завърна в него. Там завари гости - своя внук и приятелката му, която чешеше палето по корема.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 792

- Краси, ела да те прегърна, момчето ми! Не се дърпай де, знам, че си вече достатъчно голям и се срамуваш да получаваш целувки от баба си пред тази млада госпожичка. Но ние от семейство Данаилови никога не сме имали повод за срам, това добре го запомни от мен!
По бледото лице на внука ѝ мина една червенина, която започналата да набожда брадичка не успя да прикрие. Момчето все пак отиде до г-жа Данаилова и ѝ даде някаква полувъздушна целувка два пръста над ухото . Удари го силната миризма на парфюма ѝ и младежът се закашля.
- Ти да не си почнал и цигари да пушеш, или нещо още по-лошо, а? Какви са тези кашлици посред лято?

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 590

– Алергичен съм към парфюми, бабче, нищо застрашаващо живота на внук ти, ама, да знаеш все пак, когато се закашля - каква е причината и кой е причинителят ѝ. – усмихна се.
Г-жа Дора, която никак не побичаше някой друг да слага финал дори и на най-обикновен разговор, пое дълбого въздух, за една дълга плеада по въпроса..., но трябваше да го издиша безполезно, защото на ватата се позвъни.
Всички нададоха ухо и кой с любопитство, кой с неприязън, се завтекоха да отворят външната врата
Съседката от горния етаж ги изпревари - не беше заключено..
– Пак съм аз - хем да се извиня, хем да благодаря - ясни са ви подбудите и неудобството ми...– и протегна кутия "Мерси" - от големите.
– Можем да залепим кутията върху петното от теча, на тавана. Е, след като я опразним, разбира се.. – рече внука с умерен сарказъм и допълни – Точно десет!
Никой не го разбра...

ХуЛитер Записан(а): Mar 04, 2022 Мнения: 54

Никой, освен Лили, приятелката на внученцето. Тя го перна зад врата съвсем не на шега, а очите й блестяха в коктейл от ярост, ревност и неудобство. Криси се обърна към нея и я погледна победоносно, сякаш току-що беше изпреварил Херкулес по брой подвизи за единица време.
- Добре, де, девет и половина - каза той, но по-тихо, така че само Лили да го чуе. Тя пак посегна да плесне, но Крис този път беше в очакване и се дръпна за да се предпази. В този свой опит да се измъкне от гнева Божи, пардон, Лилин, той бутна майка си. Сия се залюля, наклони се леко и бутна майка си, която в изненадата си се свлече на колене и с две ръце прегърна зет си през коленете. Горкият той! Точно в този момент не очакваше някой да му прилага хватка от боен спорт. Политна напред като талпа и заби нос в деколтето на благодарящата бъдеща българска Анджелина Джоли.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 590

„О, миг поспри!“ – би възкликнал някой зажъднял за ласки читател, но – нямаше шанс за подобно вглъбяване на чувстеността на попадналия в най-завидна позиция наш герой.
Ангелинка, която все още нямаше течаща вода в апартамента си / спешната помощ от ВиК никога не си дава зор, щом не е съобщено за давещи се или прасъхващи .../ и никак не бе убедена ,че количеството парфюм може да прикрие застоялата телестна миризма/ най-вече от собствен опит/, рязко отблъсна завряния в деколтето й Ромео!
Последният изви тяло в дъга и се претъркули с задно цигански кълбо върху гърба на все още стояща на четири крака в подножието му – госпожа Дора Данаилова.
Палето залая странно къдраво. Човек можеше да си помисли, че се смее на ситуацията.
Не беше така...

В това време, вземайки по две стъпала наведнъж, се качи запъхтян Светозарчо- хлапето от втория етаж, което абсолютно неволно периодично правеше по някоя беля във входа- я ще изпусне лепилото си на входа, ще го настъпи и замаже така, че вечерта кой как влезе да се омаже; я ще счупи нечий прозорец с топка( до третия етаж нямаше неуцелен прозорец..) Майка му сама го гледаше, по цял ден беше на работа и Светозарчо си растеше волно и свободно. Като стигна до събралите се вече съседи, спря, събра си обратно изтърваният по стълбите въздух, приведе се с опрени на коленете ръце и каза припряно:
- Чичо Пепи, мама каза да дойдеш спешно, че нещо стана с бушоните и няма ток у дома.. Каза да ти кажа и че е направила тутманика, който много харесваш..

г-жа Дора, на минутата се усети, как точно стои номерът с бушоните и веднага си представи и как изглежда майката на Светозарчо!
- Аз ще дойда, моето момченце, води ме при майка ти. Аз имам инженерно образование и така ще ги оправя тези бушони, че повече няма да притесняват никого!
- Ама тутманикът е за чичо Пепи!
- Спокойно, ще се справим с тутманика! баба ти Дора, колко тутманици е оправила, че този ли ще ѝ се опре!
Преди зетят да си е отворил устата, тя, помъкна детето по стълбите.

- Какво работи майка ти, момченце?
- Нещо с клиенти…в банка.
Светозарчо я въведе в тъмен коридор. Стройна брюнетка с прилепнала къса рокля и безкрайно дълги крака стоеше в естествено осветения му край. Прелестната й усмивката не изчезна при вида на неочакваната посетителка.
- Дойдох на помощ, пък и да видя това чудо на чудесата - тутманик, опечен без ток. Къде е главното табло? Трябва ми светлина.
Жената посочи стената над главата на г-жа Дора и я освети с телефона си. Гостенката вдигна лостчето на главния предпазител и лампите светнаха.
- Лесно е, вече ще можете сама. Разбрах къде работите, знаете какво е финансово нестабилен човек, зетят два заема изплаща, мъка, мъка.
- Мога да му помогна със съвет – разкри домакинята два реда искрящо бели зъби като в телевизионна реклама.
- Нито дума пред него. Това ще го съсипе – каза г-жа Дора и отклони поканата да вземе тутманик за вкъщи. – О, мазнини, холестерол, в никакъв случай. Зетят е с подагра и високо кръвно, през ден събира границите – пълна развалина.
Майката на Светозарчо не трепна и при тези разкрития, а на връщане г-жа Дора си мислеше за загадъчната й усмивка и изобщо не бе сигурна, че е отклонила вниманието й от техния тутманик.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите